АспиринЪ - Форум за вашето душевно и телесно здраве  

Дата и час: Нед Май 31, 2020 2:46 pm


Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 1   [ 3 мнения ]
Автор Съобщение
 Заглавие: Българинът в криза
МнениеПубликувано на: Чет Дек 23, 2010 8:46 am 
Newbie
Newbie
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 8:03 pm
Мнения: 31
Българинът в криза: езичник, християнин или неверник 3
Автор: Славка Гребенарова


Българинът в криза: езичник, християнин или неверник (3)
Практиката да се оставят бележки или писма-желания до даден светец е позната в много храмове.

Съдържанието на тези писмени източници е изключително любопитно и показателно за житейските проблеми и религиозността на българите през десетгодишния посттоталитарен преходен период. Съдържанието им е кратко - две-три изречения, но има и дълги "писма" - изписани нагъсто от двете страни с четлив почерк. Насочени са към създаване на семейство, сдобиване с рожба, закрила на деца, за здраве и блогополучие.

За илюстрация на желанията ето няколко примера: "Моля те свети Мина направи ме богата и ме ожени (омъжи) за Антонио".

Молбата нерядко е свързана с желание любимият да се раздели с друга жена: "Моля те раздели Ангел от онази жена Роса - тя само го използва, наранява и измъчва, а аз го обичам истински"

Или: "Моля те Йордан да заживее с мен и до гроб друга жена да не може да погледне".

Срещат се обаче и молби-желания, твърде необичайни от гледна точка на християнския морал: "Моля те свети Мина помогни ми да не съм бременна. Амин!".

Отправени са молби за уреждане на жилищни въпроси: "...помогни ми да приключа успешно с жилището, ако трябва и да го продам".

Пространната молба на една майка, която се тревожи за двете си дъщери, попаднали в лоша среда, е свързана с желанието "Цветелина да се отърве от онзи противен шофьор", но също и "да не пуши, да не пие, да не е бременна, да не яде сладолед".

Масовият икономически колапс на населението през трудния посттоталитарен преход прозира осезателно в три бележки, в две от които авторите отправят горещи молби "екстрасенсите да лекуват без пари" (първата) и "да няма кондуктори, нито кондукторки по превозните средства в града, да не повишават цените на нищо, а да намаляват и ние да имаме пари и здраве" (втората).

Третата бележка е оставена на иконата на Св. Йоан, като авторът и надлежно е записал точното си име и адрес. Просителят е жена, която моли светеца да й съобщи печелившите числа от тотото за джак-пота, а после да даде знак каква награда иска за отплата.

Това силно консумативно отношение към Бога и светците, както и търсенето на помощ от определен светец по конкретен повод (Св. Мина - за откраднато, болест и брак, Св. Петка и Св. Ирина - за брак, Св. Бонифаций - за алкохолиците и пр.) напомня на традиционното схващане на българите за разделението на света между четирима светци - например Илия, Никола, Петър и Павел.

В унисон с традиционните, според съвременните представи светците сякаш са разпределили небесното пространство на отдел за брак, отдел за раждания, отдел за откраднати вещи и пр.

Не са изключение въпроси като този, отправен от мирянка към църковна служителка в храма "Св. Неделя", кои трима светци да "извика" (т.е. да им запали свещи), за да й пазят къщата от крадци. Уповавайки се на "чудото", всеки индивид търси божествената намеса, без да разсъждава върху изразните средства.

Историци, философи, етнолози, културолози и други специалисти неведнъж са посочвали, че общото отношение на българина към света е проникнато от един първичен житейски рационализъм, който обуславя и неговата натуралистична религиозност. Изтъквано е, че преди много векове езичеството тихо се промъква в християнството, приема неговата ритуалност и култ, неговите празници и светии, и така се образува "чудната амалгама на битовото християнство" (Гандев 1976: 167-175; Страшимирова 1992: 70-79) .

В периода на посттоталитарното общество, белязано с остра икономическа криза в България, религиозната профанация се засилва още повече. Термините 'битово'/'примитивно християнство' или 'християнско езичество', обозначаващи конгломeрата от простонародни представи с "езически" привкус, започват да се заменят в научните съчинения с понятието 'утилитарна сакралност'.



Всъщност според Мирча Елиаде не-религиозният човек "в чист вид" е рядко явление дори и в най-десакрализираното модерно общество. Освен масата суеверия и табута, модерният човек разполага с цяла прикрита митология и множество деградирали ритуали (Елиаде 1998: 147).

И все пак повишеният интерес на днешните българи към църквата е факт. Факт са и множеството ревностни поклонници, които се стичат към свети места като Рилския и Бачковския манастир, а през последното десетилетие - към Кръстова гора и редица други локални сакрални центрове. При локалните култове обаче специалистите откриват по-силна връзка между религия, култура и традиция, докато в анонимността на големия град профанизацията сякаш се изявява по-открито.
Бел. ред. - По сайта http://www.pravoslavieto.com.
В допълнение на гореизложеното редакторът от "Българи" припомня епизод от посещението на премиера на Русия Владимир Путин тази есен у нас и специално организираната за него "среща" с доставените от Созопол мощи на Св. Йоан Кръстител.

Тогава министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков каза по една от националните телевизии, че "срещата" на Путин с мощите на Св. Йоан Кръстител била "целево организирана от правителството". Снимката на руския премиер с мощите щяла да предизвика прилив на руски туристи в България. (!!!) - Р. С.

Споделяне във Facebook



Последна промяна rambo63 на Чет Дек 23, 2010 8:50 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Българинът в криза
МнениеПубликувано на: Чет Дек 23, 2010 8:50 am 
Newbie
Newbie
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 8:03 pm
Мнения: 31
Българинът в криза: езичник, християнин или неверник (2)
Автор: Славка Гребенарова


Българинът в криза: езичник, християнин или неверник (2)
Ето някои въпроси, с които през последните години миряни са се обръщали към църковните служители.

В храма "Св. Неделя" жена попитала: "Като църквата е на жена, къде мога да запаля [свещ] за Исус Христос?".

В храма "Св. Троица" били задавани следните въпроси: "Къде да запаля свещ за Дева Мария като е умряла - горе или долу [в смисъл 'където се пали за живите или за мъртвите']?" и "Къде във вашата църква са мощите на Света Троица?" .

Църковните лица отбелязват, че миряните обикновено разграничават Господ от Св. Троица, смятайки последната за светица.
Масови са случаите, когато се пита: "Къде е картината [в смисъл 'иконата'] на света Петка?"
Или: "Къде мога да си купя картичка с кандилце [в смисъл 'икона с кандилце']?", "Има ли млад поп да ми пее молитва [в смисъл 'да извърши литургия']?"
Или: "Къде се пали за жените и къде за мъжете?", "Може ли да се палят свещи едновременно за живите и за умрелите?" и т.н., и т.н.

За да се стигне до онзи неподлежащ на квалификация въпрос, зададен небрежно от млад мъж (около 30-годишен): "Има ли поп да ми направи опело на гривната? Той си знае там ще я топи ли, какво ще я прави".
Възрастна жена, редовно посещаваща черквата, предложила да направи панихида за "Бог да прости на Исус Христос", а когато свещеникът поискал да й подари Библията, тя отказала с аргумента: "За какво ми е? Не ми трябва".
Мирянка на средна възраст поискала да закупи от книжарницата в храма "Св. Неделя" Библията и Стария завет, но скоро след покупката се върнала ядосана, че е подведена, защото в съдържанието на Библията открила и Стария Завет .

Описаните случаи, макар да звучат анекдотично, са свидетелство за крещящо непознаване на религиозната догматика и свещените текстове. Доказателства за тяхната истинност се откриват и в социологическите проучвания, според едно от които 63 % от анкетираните отговарят, че не познават свещените книги, а само 5 % твърдят, че са ги чели. За тези факти безспорно допринася дългогодишната липса на религиозно възпитание и атеистичната пропаганда.

При все това обаче тенденцията към намаляване интереса към религиозната догматика не е уникална само за нашата страна. Както отбелязва Нонка Богомилова тя е характерна за повечето развити европейски държави и е свързана с намаляване авторитета на традиционните религии и търсене на индивидуален облик на вярата в Бог. В тази връзка е и малкият брой миряни в България, които се обръщат към църковните инстанции, за да получат развод.

Получава се следният парадокс: понастоящем венчавката се предпочита пред гражданския ритуал заради по-голямата зрелищност на църковния обред, а разводите се извършват предимно от гражданските съдилища.

При това пристъпващите към нови брачни договори не се смущават (поради незнание или поради неверие), че не са получили разтрогване на предишния си църковен брак и нерядко отново предпочитат венчавката.

Още по-недоумяващи са желанията на миряни, които искат да се служи "Света Четиридесетница", т.е. 40 литургии, за: "всички работници от транспорта и железниците", за "всички здравни работници и болници - ракови, туберкулозни и други"; за "всички знайни и незнайни пенсионери"; "с молба към Бог за амнистия на затворниците с по-леки грехове"; за "трудящите се и пролетариата, както и за безработните"; за "спасение на България от мафията, корупцията, спекулата, престъпността, наркоманията, проституцията и разложените филми по телевизията"; за "обединение на всички вери в едно общохристиянско семейство".

Тази извадка от трудно съвместими с християнската догматика желания напомня поздравителен концерт по радиото или писания в пресата за състоянието в държавата. Те са доказателство и за дълбоката криза в съвременното българско общество, което търси в църквата спасителната институция за решаване на всички лични и обществени проблеми.

Споделяне във Facebook



Последна промяна rambo63 на Чет Дек 23, 2010 8:54 am, променена общо 1 път

Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: Българинът в криза
МнениеПубликувано на: Чет Дек 23, 2010 8:52 am 
Newbie
Newbie
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 8:03 pm
Мнения: 31
Българинът в криза: езичник, християнин или неверник (1)
Автор: Славка Гребенарова


Българинът в криза: езичник, християнин или неверник (1)
Социологическите проучвания след 1989 г. показват, че общото равнище на религиозност сред българите се е повишило.

През 1992-1993 г. е налице т.нар. междинна фаза във възстановяване на религиозността в страната след 45 години войнстващ атеизъм. След рухването на бариерите, налагани от тоталитарния режим, дори се заговори за "религиозен бум".
Този факт е силно впечатляващ като се има предвид, че България традиционно се отличава с по-ниска степен на религиозност в сравнение със страните от Централна Европа и Русия. Разнообразието от религиозни прояви и нахлуването на нови вероизповедания в България не остана извън полезрението на изследователите, които маркираха неговите рамки и обърнаха внимание на някои от изявите му.

Посочени бяха ежедневното свободно посещение на храма, което по време на празници се превръща в истинско стълпотворение; нарасналият избор на религиозна литература; усиленото строене на нови храмове или възстановяване на стари; ознаменуването на всяко важно начинание с водосвет; отслужването на литургии по тържествени поводи и официални празници; посещението на свети места и чудотворни икони и пр

За активизираното религиозно поведение на съвременните българи роля изиграха множество фактори. От една страна, то бе закономерен процес, в резултат на отпадането на насила наложени забрани. Връщането към религиозни практики като ходене на църква или участие в църковни обреди, свързани с важни моменти от живота на човека като кръщение, венчавка и опело, е в унисон с изконните християнски ценности и семейната традиция.

Но докато според народната традиция кръщавката се извършва скоро след раждането на дете, то през първите години след "Голямата промяна" масово се кръщаваха и лица в младежка или зряла възраст. Въпреки известната неловкост на ситуацията (вече "пораснали" хора да се топят в купела), която даваше поводи за шеги, потърпевшите най-често възприемаха акта зряло, със съответната сериозност. Това предизвикваше искрено вълнение не само у кръщелника и кръстника, но и у останалите присъстващи.

Кръщенетата на 30- или 50-годишни лица не бяха само модно увлечение, а съзнателен избор на едно възпитавано в атеизъм поколение. То смяташе за свой дълг да приеме църковното тайнство, което родителите му по обясними причини не бяха сторили. Навярно кръщенето не се осмисляше от всички новопокръстени като духовно раждане, но със сигурност бе свързано с желанието отделната личност да се приобщи към традицията на дедите си.

Възвръщането към църковните заупокойни служби стана също бързо и непринудено. Съответните граждански ритуали по времето на социализма не можаха да ги изместят изцяло поради по-голямата устойчивост и консервативност на традиционната погребално-поменна система.

Разбира се, за разнообразието от форми на религиозен живот повлия и познатият компенсаторен механизъм за наваксване на дълго пропусканото. Но, докато потапянето в купела на "пораснали" люде вече приключи и се установиха традиционните кръщенета предимно на деца, то венчавките в православния храм все повече нарастват .

Тенденцията голяма част от младите хора да се венчават с религиозен ритуал е общоевропейска. И също както в Западна Европа и в България това не става по религиозни убеждения, а поради по-голямата тържественост на църковния брак в сравнение с гражданската церемония, извършвана на места у нас в помещения, които малко се различават от обикновена канцелария. За някои брачни двойки важи и наблюдението на Лилиан Войе (върху католиците в Западна Европа), че църковният брак се вписва и в респекта към семейната традиция, която въплъщава ритуалът на прехода.

Друга причина за видимо засиленото присъствие на религията в публичното пространство е етническото идентифициране с отново придобилата официален, държавен статут религия. Този процес е наблюдаван от изследователите и в друг отрязък от българската история - между двете световни войни, а днес е особено ярко изявен в районите със смесено население.
Не са изключение случаите в големите градове, когато определени лица демонстрират религиозно поведение, за да изтъкнат националистически позиции или поне за да се разграничат от определена религиозна общност.
Друг фактор, който повлия хора, откровено изповядващи марксистко-ленинската идеология и довчерашни яростни застъпници на пропагандния лозунг "Борбата против религията е борба за социализъм" да се изявяват като смирени миряни, е издигането на религията в символ на демократичните промени. Както правилно забелязва Магдалена Елчинова, възприет бе негласно принципът "Ако си демократ, значи си вярващ (и/или обратно)". Той подтикна известни лидери с леви и атеистични убеждения при удобни поводи да стоят смирено със запалени свещи в храма, за да афишират християнско поведение. А от обикновената членска маса привърженици на бившата БКП, някои се ориентираха със страст към различни религиозни секти и намериха ново "призвание".
Така "религиозното" прие очертанията на това какво се афишира, а не какво всъщност се изповядва.
Следва
Бел. ред. - По сайта www.pravoslavieto.com

Споделяне във Facebook



Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 1   [ 3 мнения ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани, и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron


Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
twilightBB Style by Daniel St. Jules of Gamexe.net

Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов