АспиринЪ - Форум за вашето душевно и телесно здраве  

Дата и час: Вто Окт 17, 2017 10:29 pm


Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 1   [ 1 мнение ]
Автор Съобщение
 Заглавие: Мързел и липса на обич и внимание
МнениеПубликувано на: Пон Авг 31, 2009 10:28 pm 
Administrator
Administrator
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 5:23 pm
Мнения: 3554
Родителите предават на децата си собствените си фобии
Аделина Николова 
Мързелът и липсата на обич и внимание пораждат апатия и страхове

През последните 10 години броят на фобиите се е увеличил почти три пъти според изследванията на психолозите. Видовете панически страх стават все по-често явление и се срещат сред хора от всякакви възрасти. Освен това фобиите са все по-разновидни. Традиционните панически състояния, предизвикани от летене в самолет, височини и паяци, отстъпват пред страха от памук, кукли, сексуални контакти… Ако всеки път, когато се изправим пред нещо, от което се страхуваме, изпадаме в едно и също тревожно психическо състояние, значи имаме фобия.

Друг отличителен белег е, че това състояние на психиката ни става все по-силно обострено и все по-неконтролируемо. Медиците наричат фобията „разстройство на мисловния процес”. Фобиите са силен страх от определени обекти или ситуации, които не носят реална опасност. Човекът, страдащ от тях, обикновено осъзнава несъответствието, но не може да го преодолее. Приблизително 12% от населението в даден момент от живота си преживява някаква фобийна проява. Това прави заболяването едно от най-често срещаните в психиатричната практика. Разстройството може да започне във всяка възраст, но най-често началото му е през юношеството. Нобеловият лауреат Томас Ман е казал: „Нашият страх е източник на смелост за враговете ни“, но не само това е проблемът на човека, погълнат от неприятните емоции.

Човешките страхове и фобии се пораждат на базата на няколко неща, обяснява Ирина Недялкова, която е психолог в Център за личностно и професионално развитие. Първата причина за появата на неприятните изживявания е мързелът. Това е нежеланието да развиваш определени качества в себе си, за да се справиш в света, в който живееш. Втората най-честа причина, която психолозите забелязват сред пациентите си, е, че търсят изгода от заявяването на страха си. Изискват внимание и грижа, като натрапчиво повтарят, че не могат да се справят с дадена ситуация. Третата причина, която е най-притеснителна, е предаването на фобия. Това е неосъзнатото прехвърляне на страха от родителите към децата.

Трябва да се подскаже на родителите, учителите и на тези, които възпитават деца, че най-доброто за хлапетата е възрастните да наблюдават своите модели на поведение, казва психоложката. По думите й всички забравяме, че сме под постоянно наблюдение, а малчуганите се учат от нас какви да бъдат. Още по-страшната тенденция, която се наблюдава, е, че все повече двойки и семейства се разделят. Децата, които са с един родител, се объркват още повече. Губят дори чисто половия модел на поведение. Липсата на грижа създава в детето десетки страхове. Хлапето, което расте без нужното внимание, е потенциална жертва на фобиите, казва Недялкова. Когато то няма очертани граници на допустимото поведение, няма място, в което да се чувства сигурно.

То знае, че всичко му е позволено и няма ограничения, но не знае какво ще се случи, ако постъпи така или иначе. Тоест детето няма ясно очертана зона на сигурност в поведението си и става подвластно на страховете. Има малка част щастливи малчугани, които имат природно талантливи родители. Тези майки и бащи разбират т. нар. безусловна обич. Те обичат и показват любовта си на детето не защото е такова или онакова, а защото съществува, казва Недялкова. По думите й такива деца порастват психически стабилни.

Високата самооценка на малчугана е изключително важна. Така на един оздравителен курс дошло момче на 9 години, болно от витилиго (кожно заболяване, изразяващо се в появата на бели точки и петна по кожата, подобни на карта). Още на третия ден от оздравителната програма петната на детето започнали да изчезват. Оказало се, че малчуганът има изключително ниска самооценка. Добре е родителите да хвалят децата си и да избягват критиката. Във всеки удобен момент питам групите си: „Кой е най-красивият?, „А най-умният?” или "Най-здравият". Целта е всеки да стане и да каже с убеденост в себе си, че той е „най”. Това звучи странно на хората в началото, но после усещат какъв е ефектът на упражнението. В момента, в който се похвалим сами, заработват механизми в тялото ни. Отделят се ендорфини и това ни кара да се чувстваме добре, обяснява психоложката.

Пример за това е едно психологическо упражнение. Когато задавате прости въпроси на събеседника си и го накарате 2-3 пъти да каже „да”, на четвъртия път той механично ще отговори положително. Това пак е свързано с ендорфините, които се отделят при положителните реакции на хората. Така учим и жените как безпроблемно да контактуват с мъжете, смее се Недялкова. Тя все пак съветва родителите при възможност да потърсят специалист, ако фобиите и страховете на децата им са сериозни и дава пример от личния си живот. Дъщеря ми имаше фобия към паяци.

Пробвахме всичко. Водихме я в зоологически градини, снима се с тарантули, но не й мина. Сънуваше кошмари и се будеше нощем със силно сърцебиене. Сънуваше паяци. Тогава започнах да изучавам сънотерапията. Учих различни методи и подходи, за да помогна на детето си. Оказа се, че паякът символизира смъртта и вероятно в живота ти съществува някой, който не ти дава да живееш както искаш. Замислих се и стигнах до извода, че това съм била аз. Миналата година дъщеря ми замина да учи далече от мен. Вече няма сънища с паяци, казва Недялкова. Психоложката обяснява, че носим в подсъзнанието си определени архетипове, обществени, психологически конструкции. Ако човек се разрови, може да открие какво се крие зад страха му.

Всеки може да опита първо да си спомни дали носи този страх в себе си, откакто се помни, или го е придобил в определен момент. Ако се сети за момента, да си помисли какво точно се е случвало в живота му в този период и да открие причината за зародилата се фобия. За откриването на тези подсъзнателни поводи за страх специалистите използват хипнозата, но и сам човек може да се справи, ако има силно желание за това, казва психоложката. Тя вижда като причина за появата на страховете в хората и това, че са откъснати от естествената си среда. Съвременните хора губят контакта с природата, а истинският живот започва там, където свършват блоковете и асфалтът. Всеки е усетил колко е различен, когато е сред природата. Как, освен че се зарежда с енергия, има желание да се справя с живота, казва Недялкова.

За да не живее детето под похлупак и да намери връзката с природата, е полезно в дома да се отглежда животно. Така, освен че това ще допринесе за по-стабилното психическо състояние на детето, това ще го научи да полага грижа и да носи отговорност. Отглеждайки животинката, хлапето ще се научи, че е част от природата, и това ще му даде по-голяма стабилност.

Страховете се пораждат и от липсата на ясни цели и задачи в живота. Световно изследване показва, че едва 20% от хората знаят за какво живеят, имат планове и стремежи. Всички останали 80% живеят ден за ден.

Това значи неясно бъдеще и несигурност. Където има несигурност, има и страх. Хората нямат желание да отделят 10 минути от времето си, за да направят равносметка в живота си. Това се отнася и за бюджета, казва психоложката. Тя разказва за един свой курс, на който попитала група от 11 жени кои от тях правят семейния бюджет. Едва три от дамите вдигнали ръце, като едната от тях била главен счетоводител на голяма компания. Психоложката я помолила да покажа как точно изчислява разходите и приходите в семейството. Жената направила схема и обяснила, че се старае всеки месец печалбата да е 10% над изхарченото. Това обаче според Недялкова е грешен подход.

Специалистите казват, че трябва да печелим над 40% отгоре на това, което редовно харчим. 20% от тези пари били за непредвидени разходи като болести, сватби и др. и 20% за импулсивно изхарчени пари за нещо, което ни е харесало. Ако направим бюджета си така, се очаква да бъдем доста по-спокойни за утрешния ден. Ако добавим още 10% към тези средства и започнем да ги спестяваме, първата крачка към богатството е направена, казват експертите. Така, ако отделиш 10 минути за тази сметка, ще знаеш къде си, ще предвиждаш евентуалните заплахи и печалби. Няма ежедневно да се питаш „Как ще избутам утре?”, обяснява Недялкова.

Всеки трябва да се погрижи за себе си и за стабилната си психика. Енергията, която имаме, е от особено значение. Това е като с парите. С колкото излезеш сутрин в джоба, толкова ще изхарчиш. Ако дадеш повече, ще имаш заем и ще си на минус. Така е и с енергията. С каквато сила станеш сутрин, толкова ще можеш да употребиш. Ако ти се наложи в работата да се потрудиш повече или има някаква стресова ситуации, ти излизаш на минус. Същото е при децата. Когато нямат положителна енергия от родителите си, не получават нужната обич и внимание, те започват да търсят друга сила. Така започват да се зареждат с отрицателна енергия, да живеят чрез агресията и неприемането на околния свят. Често тези деца остават такива и когато пораснат.

В обществото в момента се определят две основни мнения по въпроса за възпитанието на децата. Едните смятат, че малчуганите трябва да бъдат възпитани вкъщи. Това най-често се прави от майката, която предава модели на поведение, традиции и норми. Другото основно мнение е, че децата трябва да бъдат възпитавани в детските градини, училищата, дори университетите. Майката вече няма тази възможност. Ние сме в такъв исторически момент, че на жената не само се налага да се доказва в различни професии, но и тя самата иска това и има нужда от него.

В детските градини и училищата има групи от над 30 деца. Там е невъзможно да има индивидуален подход и да се обърне нужното внимание на подрастващите. Според мен най-добрият начин е да се създадат малки групи от по 15 деца с един преподавател, казва Недялкова и дава за пример отглеждането на хлапета в детските SOS селища, където една майка възпитава по няколко малчугани. За целта държавата трябва да поеме тази отговорност, за да създаде едно добро и силно общество, а не нерешителни, страхливи и агресивни хора.

Неконтролируеми изживявания от странни факти и предмети

Гленофобия - болестен страх от погледа на кукла

Сколецифобия, вермифобия - болестен страх от червеи

Гeнофобия - болестен страх от сексуални актове

Педофобия - болестен страх от деца

Ринофобия -болестен страх от носове

Агирофобия - страх от улици или страх от пресичане на улици

Айлурофобия - страх от котки

Акустикофобия - страх от шумове, звуци и разговор по телефона

Антрофобия - страх от цветя

Базифобия - страх от ходене или падане

Споделяне във Facebook


_________________
„На зло куче – зъл прът“


Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 1   [ 1 мнение ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани, и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  


Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
twilightBB Style by Daniel St. Jules of Gamexe.net

Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов