Акция "Светлина"
Новите разпоредби за търговията с лекарства предизвикаха много скандали
Десислава Николова

Препоръчване (2) За здравето на гражданите не само лекарствата, но всеки крем, добавка или сапун в аптеките ще се продават от фармацевт. В супера клиентите ще ги купуват просто по-евтино.


Регулативните промени при аптеките
30 юли 2010 "Вие къде виждате корупция в министерството, че пишете за това на Цветан Цветанов (бел. ред. – министър на вътрешните работи)", пита Анна-Мария Борисова, която държи в ръката си писмо от представители на фармацевтична компания, с която има среща.

Всъщност в писмото пише, че търгът за скъпи лекарства при рак, който ведомството провежда, създава потенциал за корупция, защото в него има заложени квоти за медикаменти и те не стигат за всички пациенти. Становището е било поискано неофициално от МВР от чуждестранните фармацевтични компании.

Освен при лекарствения закон потенциалът за корупция и конфликт на интереси прозира под повърхността и на скандалите около това как трябва да се променят изискванията за работа на аптеките. Първото пропукване в екипа на здравния министър вече е факт – независимо че има заместник по лекарствата, тя си назначи и личен съветник, който в бранша свързват с фармацевтичния сектор. Според източници на "Капитал" съветникът се казва Здравка Лазарова. От министерството обаче не ни предоставиха нито името, нито други данни за новия човек в екипа на Борисова. Освен това във ведомството и в парламентарната група цари разнобой по въпроса кой да бъде собственик на аптеките, какви изисквания трябва да има към тях и дали ведомството да продължи да провежда търгове за скъпоструващи лекарства.

Единствените и неповторими

Министерството на здравеопазването е единственото ведомство в Европейския съюз, което провежда търгове за лекарства. В останалите държави те се плащат от здравните каси. В България годишно се отделят около 100 - 150 млн. лв. за медикаменти за болни от рак, СПИН, на хемодиализа. Квотите за лекарствата са недостатъчни, те не стигат за всички пациенти, които съдят държавата за това. Но ведомството не иска да прехвърли доставките на здравната каса, която е длъжна да плаща за лечението на всеки нуждаещ се пациент.

Очакваше се това да се случи от следващата година. Според източник от здравното министерство обаче министърът е убедила екипа си, че не е нужно да се правят две реформи едновременно и търгът трябва да остане. Оттам казаха само, че работят по прехвърлянето на лекарствата към НЗОК. "Нужно е обаче технологично време за изработване на адекватни разпоредби, които да гарантират ефективното функциониране на процеса. От гледна точка на горното и с цел обезпечаване на пациентите с необходимото им лечение в рамките на този подготвителен период МЗ ще стартира успоредно и процеса по изготвяне на спецификацията за 2011 г.", казват от министерството, което на практика означава, че те ще продължат да правят търговете. Което пък, освен че е необичайна практика, разширява възможностите за конфликт на интереси.

Кой да бъде собственик

Още по-странно обаче се развива една друга история с продължение. Ако има текст в лекарствения закон, който да е обект на промяна по няколко пъти на парламентарен мандат, това е този кой може да бъде собственик и на колко аптеки. България няма лекарствена политика, но пък винаги има дискусия колко правилен е законът. През 2007 г. само фармацевт можеше да е собственик само на една аптека, на следващата година текстът се промени и в момента всеки гражданин или фирма могат да са собственици на четири аптеки. Законът обаче не казва колко фирми с по 4 аптеки можеш да притежаваш.

Под натиска на съсловната организация на фармацевтите обаче - Български фармацевтичен съюз (БФС), която обединява предимно фармацевтите, собственици на по една аптека, управляващото мнозинство готви нова промяна в текста за собствеността.

"Получихме информация, че ще гласуват ново ограничение – един гражданин или една фирма да може да има само една аптека. Тенденциите по света са за либерализиране на пазара, а не обратното", коментира Николай Костов, председател на Асоциацията на собствениците на аптеки.

"С колегите ми от ГЕРБ не сме го обсъждали този законопроект до момента. Но не мога да изразявам лично мнение или защитавам политическа позиция, която е взета след дебат или общо политическо решение", коментира Десислава Атанасова, новият председател на парламентарната здравна комисия (пълния текст на интервюто й можете да прочетете през следващите дни на http://www.dnevnik.bg).

Новото ограничение определено би било в полза на запазване на бизнеса на фармацевтите и поредната бариера пред навлизането на веригите аптеки. Ако законодателството разреши съществуването им, това означава, че големите западноевропейски вериги ще влязат в България и съществуването на малки гаражни аптеки ще става все по-трудно. В случая позицията на здравното министерство, както винаги досега, е да се либерализира въпросът със собствеността, но официално решение тепърва ще се взима.

Бариерата остава

Всъщност опитът да се пази бизнесът на фармацевтите от конкуренцията и лобирането на БФС достигнаха нечувани измерения през последните седмици. Контекстът бяха промените в наредбата за дейността на аптеките, а в края на дебата здравният министър Анна-Мария Борисова застана на тяхна страна.

Най-голямото безумие естествено стана прословутият проект аптеките да могат да работят само ако в тях има естествена светлина. В категорията не попадат аптеките в моловете и супермаркетите (обикновено собственост на вериги), както и всякакви подобни обекти, които разчитат на изкуствена светлина. Мотивът е "да се пази здравето на фармацевтите, за да не допускат грешки и да са в добра кондиция, за да дават съвети и заради здравето на самите пациенти". И в бранша вече иронично се питат какво става със здравето на пациентите през зимата, когато се стъмва в 17.30 часа и няма естествена светлина.

В крайна сметка здравното министерство, пък и самите фармацевти отстъпиха от този текст. За сметка на това обаче здравният министър е напълно на тяхна страна по другото несъстоятелно предложение, което рискува да увеличи цената на всички продукти в аптеката. Става въпрос за това само фармацевти или помощник-фармацевти да могат да продават козметика, сапуни, гримове и шампоани. В момента в аптеките работят около 4000 консултанти за козметика и хранителни добавки. Средно те получават по 300 лв., докато заплатите на помощник-фармацевтите започват от 600 лв. Има козметични компании, чиито продукти са от класа медицинска козметика и по цял свят се продават само в аптеки. Една от тях разпрати становище, че сама е инвестирала в обучението и плаща заплатите на собствени консултанти, както правят и в почти всички европейски страни (виж на http://www.capital.bg). На пресконференция обаче фармацевтите окачествиха това, че в аптеките в центъра на Париж има консултанти, като... неморално.

В крайна сметка проф. Борисова се съгласи, че консултантите не трябва да работят в аптеките, защото за здравето на пациентите е важно да ги консултира фармацевт. "Пациентът трябва да избере дали да даде 3-5 лв. повече за крем, за който ще го консултира специалист, който е изучавал това в продължение на години", коментира Асена Стоименова от управителния съвет на БФС.

"Ефектът от това ще бъде, че все повече от регалите на аптеките ще се изпразнят и продуктите ще се продават почти изцяло в хипермаркетите, а пък цените ще се увеличат", смята Николай Костов от асоциацията на собствениците.

Изводът е, че поправките в нормативната уредба около лекарствата тръгнаха трудно. Тепърва обаче предстои екипът на проф. Борисова да изработи национална лекарствена политика. Което изглежда, че ще бъде определено интересен сюжет.