Янко Сакъзов
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Янко Сакъзов
български политик
Янко Сакъзов
Портрет на Янко Сакъзов. Източник - ДА „Архиви“
Роден: 24 септември 1860
Шумен, днес България
Починал: 2 февруари 1941
София, България
Янко Иванов Сакъзов — български общественик, политик, публицист, един от лидерите на БРСДП (об.), партията на т. нар. широки социалисти е роден е на 24 септември 1860 г. в Шумен.
След Освобождението се стреми към получаване на добро образованиею — учи в Русия (1878-1881 г.) и след това в Германия (1881-1883 г.), в Лондон (1883 г.) и в Париж (1884 г.).
Известно време след завръщането си в България е учител по естествени науки и история в Шумен, където работи заедно с Димитър Благоев. От 1887 до 1890 г. е помощник-прокурор също в родния си град.
С политика се занимава от 1893 г. Сакъзов е един от първите депутати социалисти в Народното събрание. Народен представител е в VII (1893-1894 г.), VIII (1894-1896 г.), XII (1902-1903 г.), XV–XIX (1911-1923 г.), XXI–XXIII (1923-1934 г.) Народно събрание.
Съосновател и редактор на сп. „Общо дело“, на чиито страници пропагандира бернщайновата ревизия на марксизма и се застъпва за „общо дело“ на различните „производителни слоеве“. През 1903 Сакъзов и неговите съмишленици са изключени от БРСДП и създават БРСДП (ш.с.), която по-късно се преименува в БРСДП (об.)
Янко Сакъзов е всепризнат лидер на БРДСП (об.), до края на живота си е член на нейния Централен комитет и представя партията в международни социалистически организации.
Министър е на търговията, промишлеността и труда в правителството на Т. Теодоров (19 октомври 1918 г. — 6 октомври 1919 г.) и като такъв прокарва осемчасовия работен ден. Янко Сакъзов изпълнява и различни дипломатически мисии в чужбина.
Янко Сакъзов се проявява като принципен политик-социалист:
с други земеделци се противопоставя на изменението на чл. 17 от Конституцията,
протестира в Камарата (1912 г.) срещу изключително военния характер на Балканския съюз, като предупреждава, че личния режим ще доведе до сблъскване между съюзниците,
през Първата световна война се застъпва за пълен неутралитет на България,
бори се срещу идеите на Коминтерна и болшевизацията на социалдемократическото движение в България.
В двора на дома си, 1939 г. Източник: ДА "Архиви"
След преврата от 19 май 1934 г. е в легалната опозиция.
Автор е на книгите:
„Цезаризъм или демокрация“ (1903 г.),
„Българите в своята история“ (1910 г.) и др.
Политически съчинения:
„Поглед върху новата история на България и мястото на българските социалисти“ (1906 г.),
„Против монархията — в защита на републиката“ (1946 г.).
Янко Сакъзов умира в София на 2 февруари 1941 г.
Семейство
Женен за писателката Анна Карима, с която имат 3 деца. По-късно от съжителството си с Вера Стаматова има син Анатол.
Споделяне във Facebook
