АспиринЪ - Форум за вашето душевно и телесно здраве  

Дата и час: Сря Дек 13, 2017 10:48 pm


Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 1   [ 6 мнения ]
Автор Съобщение
 Заглавие: ИЗГУБЕНАТА ФАРМАЦИЯ
МнениеПубликувано на: Нед Фев 27, 2011 10:32 am 
Administrator
Administrator
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 5:23 pm
Мнения: 3577
ИЗГУБЕНАТА ФАРМАЦИЯ
Сведи глава пред миналото и ще видиш бъдещето в краката си!

Изображение

Прикачени файлове:
Коментар на файл: Аптеката на Панчо Накашев на ъгъла на булевардите Витоша и Патриарх Евтимий. След 1944 г. Накашев емигрира в Съединените щати. Снимката е от корицата на спомените на неговата дъщеря, издадени съвсем скоро в САЩ.
стара аптека.jpg
стара аптека.jpg [ 115.43 KiB | Прегледано 3813 пъти ]

Панчо Накашев е български фармацевт, изобретател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Панчо Накашев е роден през 1881 година в град Щип, тогава в Османската империя. Основното си образование завършва в родния си град, след което следва фармация в Цариград, издържан от Българската екзархия. След това се прибира в Щип и отваря собствена аптека. Присъединява се към ВМОРО и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. През 1912 година със семейството си се изселва в София, където работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар, а след края на войната е управител на аптеката в Александровска болница.

Панчо Накашев започва да внася хинин за лечение на малария, а скоро след това само съставките и започва производство на лекарството в приземния етаж на дома си на улица „Гурко“. С помощта на овчаря Иван Раев от Енина започва да изследва билката лудо биле, чрез която създава лекарството „Белабулгара“ заедно с фармацевта Константин Цанков, което подтиска болестта на Паркинсон. На 13-ия годишен лекарски конгрес от 1940 година доктор Джозефин Нийл, специалист по нервни болести от САЩ, в реферат защитава лекарството като най-ефикасно при лечението на болестта. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Панчо Накашев емигрира със семейството си в САЩ, където умира през 1962 година[1].

Аптеката на Панчо Накашев в София се намирала на ъгъла на булевардите „Витоша“ и „Патриарх Евтимий“, като сградата продължава да се ползва за аптека и до днес.


ОЩЕ МАЛКО ИСТОРИЯ - ЛИНК
ЛИНК
Прикачени файлове:
nakashev.jpg
nakashev.jpg [ 115.53 KiB | Прегледано 3468 пъти ]

Прикачени файлове:
bella.jpg
bella.jpg [ 98.08 KiB | Прегледано 3468 пъти ]



Лудо биле цери хиляди по света

Ярка диря в световното научно познание оставя българският фармацевт Панчо Накашев.
Накашев е роден в Щип през 1881 г.
След като завършва основното си образование, църковното настоятелство го изпраща да учи фармация в Цариград на издръжка на Българската екзархия. Овладял няколко езика, Накашев се връща в родния си град с диплома по фармация. Тук с помощта на Екзархията и местното население открива аптека.
Става член на ВМРО и взема дейно участие в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. През 1912 г. заедно със семейството си се мести в София. В столицата Панчо Накашев работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар. След войната става управител на аптеката в Александровската болница.
По това време в България върлува малария. Изпращат Панчо Накашев в Германия за хинин. Във фабриката "Цимер" той се запознава не само с производството на хинина, но и с технологията за таблетирането на препарата.
У нашия фармацевт възниква идеята суровината да се доставя от Германия и да се таблетира тук. Купува необходимата техника и я монтира в приземния етаж на дома на столичната улица "Гурко". Така поставя началото на фармацевтичното ни производство. Открива и собствена аптека.
Докато работи в провинцията, Панчо Накашев се запознава с овчаря Иван Раев от с. Енина, Казанлъшко, който му разказва как болни овце, когато пасат лудо биле, след известно време оздравяват. Овчарят приготвял отвара от корените на билката и я давал на хора, страдащи от сънната болест (Паркинсон), и те се чувствали по-добре.
Накашев събира от различни райони на страната лудо биле, изследва алкалоидното съдържание на неговите корени и стига до извода, че най-голямо е то в корените на тази билка в района на Средногорието и при тях се проявява оптималната ефективност на лечението. Изпраща сина си Константин да учи в Германия фармация, а с помощта на зет си Константин Цанков, също фармацевт, завършил във Франция, започва експерименталното производство на лекарството и неговото таблетиране, наричайки го "Белабулгара". Изпраща от препарата в болница "Панагроси" в Италия, която е под патронажа на майката на царица Йоанна, и получава висока оценка за лекарството.
Известно количество "Белабулгара" Накашев праща и в Неврологичния институт в Ню Йорк. Неговата директорка д-р Джозефин Нийл, един от големите авторитети по нервни болести в САЩ, изследва лекарството върху 500 болни от Паркинсоновата болест и установява, че то дава "най-добри, превъзходни резултати".
Направена е заявка за неговата доставка от България с препоръка таблетките да бъдат по-големи и с кафяв цвят.
На 13-ия годишен лекарски конгрес, проведен през май 1940 г. в Ню Йорк, пред 17 хиляди лекари д-р Нийл изнася реферат за "Белабулгара", изтъквайки, че то е "единственото най-ефикасно лекарство при лечението на Паркинсоновата болест". Научните си твърдения невроложката подкрепя с два документални филма.
След Втората световна война Панчо Накашев със съпругата и една от дъщерите си заминава за САЩ, където патентова лекарството от лудо биле и "Ледерле" започват да го призвеждат.
Създателят на "Белабулгара" умира през 1962 г.



ИВАН РАЕВ



Иван Раев е български народен лечител, създател на лекарство от беладона (лудо биле) за лечение на паркинсонизъм. Съществува съвършено неправилно схващане че Иван Раев е открил лечение за т. нар "сънна болест", чието истинско име е епидемичен енцефалит или енцефалит на Ван Економо. На практика при този енцефалит смъртността и сега е голяма и лечение все още няма открито. Лечението на Иван Раев върху самия енцефалит и протичането му не оказва никакво благотворно влияние. При всички преживяли обаче енцефалита впоследствие като увреждане остава паркинсонизъм или т. нар. "постенцефалитен паркинсонизъм". От малък остава сирак и започнал да аргатува из различни краища, като се запознал и с народното лечителство. Попада в Цариград при един стар бездетен ходжа, който като видял, че момчето е доста напреднало в лечителството му предал натрупания собствен опит, а също и една книга с рецепти.

Около 1905 г. открил лечението на постенцефалитния паркинсонизъм след прекарана сънна болест с атропин извлечен от билката "беладона" известно като „curra bulgara“ (т.е. „българско лечение“).За извличане на атропина е използвал бяло вино,поради това че червеното вино е било непригодно за целта заради съдържащите се в него танини... Лечението му впоследствие се оказва ефективно и при всички други форми на паркинсонизма.

Славата на Раев на изкусен лечител на паркинсонизма, като остатъчно увреждане след прекарване на сънната болест достигнала чак до Рим, където италианската кралица Елена Савойска (баба на Симеон II) страдала от тези увреждания, и всички приложени лечения се оказали безрезултатни. След лечението проведено от Иван Раев кралицата била излекувана напълно, а на Раев била присъдена титлата "доктор", награден бил със златен медал и болницата, в която се провело лечението била именувана "Д-р Иван Раев", както се казва и до днес. Умира през 1938 г. в Пловдив от инфаркт, във файтон на път за гарата. В гр. Сопот има паметна плоча на къщата, в която се е родил и живял този лечител.

---------------------------------------------------------------------------------


Иван Раев спасява Рим от епидемия
Иван Раев е народен лечител, удостоен с Ордена на италианската кралска корона. През тридесетте години на миналия век в Италия лумва епидемия от енцефалит. Местни лекари казват на кралица Елена Савойска, че на световен конгрес са чули за български метод за лечение на това смъртоносно възпаление чрез лудо биле - атропа беладона. Билката е силно отровно растение, но Иван Раев по емпиричен път открива лечебното й действие, като започва с минимални дози и постоянно ги увеличава. Раев е потомствен билкар. Баща му лекувал с лудо биле домашни животни от биволска болест - народното име на летаргичния енцефалит. Поканен в Италия от кралицата, Раев за една година напълно излекувал по своя метод над 1400 души. Наричат го "кура булгара" - българското лечение. Болницата в Рим, в която е работил Раев, носи неговото име.

Споделяне във Facebook



Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: ИМЕНИТИ ФАРМАЦЕВТИ
МнениеПубликувано на: Нед Май 29, 2011 9:18 am 
Administrator
Administrator
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 5:23 pm
Мнения: 3577
Проф. Харалампи Карастоянов



Опълченец от Свищов става виден аптекар и кмет на София



Прикачени файлове:
kmet29.jpg
kmet29.jpg [ 1.82 KiB | Прегледано 2912 пъти ]





Проф. Харалампи Николов Карастоянов е български учен (фармацевт), опълченец, политик, кмет на София.
Той е роден на 6.02.1855г.в Свищов. Завършва средно образование в родния си град.
Участва в четата "Балкански лъв" на легендарния Филип Тотю.
През Руско-турската война се записва в Българското опълчение като доброволец в Плоещ, участва в боевете при Шипка.
През 1882-1885г. следва фармация в Московския университет. Изпратен да специализира токсикология, като стипендиант на Върховния медицински съвет в София, в град Дерпт, Русия (сега Тарту,Естония), в продължение на четири години(1886-1889). Дипломира се като магистър по фармация през 1889г.
Преподава в Софийския университет (Висшето училище) токсикология, аналитична химия, теоретична химия и органична химия. Той е редовен професор по токсикология и теоретична химия от 1.11.1894г.до 1.10.1898г., когато е освободен по собствено желание.
Проф.Харалампи Карастоянов е най-видния представител на българската фармацевтична наука в зората на нейното развитие в България.
Той е секретар, зам.председател, председател и почетен председател на Аптекарското дружество от неговото основаване през 1898г. в София до смъртта си.
Публикува статии на фармацевтични теми, редактор на списание "Фармацевтически преглед", издава книгата "Аптекарския въпрос в България"(1897).
Проф.Харалампи Карастоянов е член на Народната партия ,народен представител в V ВНС, кмет на София през 1911-1912г.
Женен е за Евдокия Д.Икономова,нямат поколение.
В София на 5.10.1934 г. умира един голям българин, отдал живота си за свободата и просперитета на България.



.......................................................................................................................................................................



Харалампи Карастоянов е опълченец-поборник, български политик, кмет на София.

По време на Руско-турската война е доборовлец в Българското опълчение. Той е кмет на София в продължение на около година 1911/1912 година. Встъпва в длъжност като председател на извънредна тричленна комисия. На проведените общински избори е редовно избран за кмет. По време на неговия мандат в София се закриват публичните домове. Продължава да строи общински училищни сгради. Подържа дружески връзки с Парижкия градски съвет / Франция /. Улица в гр. София, кв. Банишора е наименувана „Харалампи Карастоянов“.


..........................................................................................................................................................................





Опълченец от Свищов става виден аптекар и кмет на София


Крайдунавският град се гордее с плеяда изтъкнати родолюбци Харалампи Карастоянов е бил и в четата на Филип Тотю "Балкански лев"
Прикачени файлове:
www.monitor.bg.jpg
www.monitor.bg.jpg [ 11.71 KiB | Прегледано 2909 пъти ]

ВЕЧЕСЛАВ ТУНЕВ
03.09.2005

Снимки: Семеен архив
Карастоянов като кмет на София през 1912 г. Сниман е малко преди да отпътува за Париж по покана на кмета на френската столица Феликс Русел.
Tочно преди 150 години в Свищов се ражда един от кметовете на София д-р Харалампи Карастоянов. Той е изтъкнат наш учен-фармацевт, създател на първите модерни аптеки в България.

Карастоянов е бил участник в четата на Филип Тотьо "Балкански лев", а като опълченец от Руско-турската освободителна война е на първа линия в битките при Шипка-Шейново.

Родителите му били от селско потекло, бедни и неграмотни. На 13 години заедно с двамата си братя остават кръгли сираци. След като набил един турчин, той е принуден да бяга в Румъния. През 1875 г. В Белград се запознава с Панайот Хитов и Филип Тотю и веднага се включва в четата на последния. През юни 1876 г. тръгват към Враца за присъединяване към Ботевата чета. Водят кървави сражения с турски аскер и след разгрома оцелелите заминават за Букурещ. След дълги митарства на 15 май 1877 г. Карастоянов се записва в българското опълчение в Плоещ.

След освобождението с помощта на лекаря от 6-та дружина на Българското опълчение д-р Антон Шарцфайер заминава за Москва, където завършва фармацевтично училище. Неговите съученици били 15-18 годишни момчета, а Харалампи 23-годишен момък. Завършва успешно и записва фармация в Московския университет, където специализира аналитична химия и токсикология. През 1894 г. е назначен за редовен преподавател в университета в София. По това време открива и собствени аптеки под влиянието на своя учител от Източна Прусия проф. Драгендорф.

През 1912 г. Карастоянов става кмет на София, член е на Народната партия и депутат в 5-ото Велико народно събрание.

Карастоянов е женен за дъщерята на известния свищовски юрист Димитър Икономов - Евдокия. Тъй като нямат наследници, те осиновяват едно от четирите деца на по-голямата сестра на Евдокия - Виктория, които също като вуйчо си остават кръгли сираци. Става дума за известния по-късно инж. Кирил Чапаров, който заедно с лайпцигския проф. Дюфлер е главен конструктор и проектант на сцената и гримьорните на Народния театър "Иван Вазов" в София след опожаряването му през 1925 г. До ремонта през 1974 г. театърът е бил с една от най-добрите акустики в Европа.
На тази снимка е увековечена среща на ген. Столетов, известен още като граф Келер, на връх Шипка с опълченци по случай 25-годишнината от Шипченската епопея. Вдясно от генерала е Харалампи Карастоянов, който е поднесъл и писмено приветствие.

Инж. Чапаров имал афинитет към изграждането на акустични зали, като тези умения проявява и при строителството на сградата на Радио София, по-специално на Първо студио на БНР.

Бащата на Кирил Чапаров - Стамат, е бесарабски българин с голямо наследство, което е включвало даже остров в делтата на река Дунав, където са отглеждали около 900 глави едър рогат добитък. Той е починал на 41-годишна възраст от сърдечен удар, свирейки на мандолина. Съпругата му Виктория починала на 36 години, съкрушена от смъртта на най-малкия си син Цветан.

Също като вуйчо си, на 13 години Кирил напуска родния град. Заминава за София където работи като шлосер в железниците. Записва гимназия и я завършва като частен ученик.

По-късно, с помощта на своя осиновител, Чапаров заминава за Германия да учи аптекарство, за да го наследи в професията. Но пристигнал там, той записва Мюнхенската политехника, което крие от Карастоянов в продължение на 3 години. Разбрал, че племенникът не следва неговата повеля, вуйчото прекъсва издръжката. Младежът завършва третата година инженерство като преподава частни уроци по математика.

Връща се в България през лятото на 1913 г. и се оженва за Параскева Цокова Павлова, дъщеря на един от големите меценати в София, построил сградата на Първа мъжка гимназия на ул. "Врабча" №15. С паричната поддръжка от жена си Кирил Чапаров завършва успешно Мюнхенската политехника с отличен успех през август 1915 г. Забелязан е от холандска фирма, която му предлага добре платена служба на остров Ява, но той отказва и се връща в България, за да работи за изграждането на родината си.

Чапаров участва в Първата световна война и след завръщането си от фронта е назначен за заместник-кмет на София. Става съосновател на Кооперативна централа "Напред" и член на УС на строително дружество "Циклоп".

В периода между двете световни войни той е опитвал на два пъти да изгради модерна канализационна система на София, но намеренията му са били осуетявани от инфлацията и недостиг на средства след войните.

Чапаров е участвал в изграждането на много други строителни обекти в София и страната, сред които са сградата на Кинефикацията, сградата на кино "Култура", сградата на сегашния институт по педиатрия, комплекс "Общински жилища" за общинските работници в София, за което е награден с почетен знак на столицата. След 9-ти септември 1944 г. повторно му е отсъден почетен знак на София за успешното възстановяване на инфраструктурата на града след войната и бомбардировките.

В тази строителна дейност Чапаров е бил подпомаган от инж. А. Квартирников, по-късно ректор на Политехниката и инж. П. Кантарджиев. Много български инженери са стажували при Кирил Чапаров. Сред тях е и академик Димо Велев.

Споделяне във Facebook



Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ИМЕНИТИ ФАРМАЦЕВТИ
МнениеПубликувано на: Пет Юни 17, 2011 10:25 pm 
Administrator
Administrator
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 5:23 pm
Мнения: 3577
КОНСТАНТИН ЦАНКОВ



Потомък на Драган Цанков е добър познат с Жак Ширак
90-годишният фармацевт-енциклопедист Константин Цанков не признава друг белег за превъзходство освен добродетелта
Галина Минчева

90-годишният известен в миналото фармацевт-енциклопедист Константин Цанков е от фамилията на големия български патриот и политик - Драган Цанков (1828-1911 г.). Неговият дядо по баща е пръв братовчед на възрожденеца. Константин познава рода си по мъжка линия няколко поколения назад. Той води своето начало от 1644 година. В него преобладават тежките търговци родом от Свищов. Онова, което ги обединява по дух, е добродетелта. Делата на всички Цанкови са свързани с Отечеството. С право фармацевтът твърди, че патриотизмът в многобройната им фамилия е наследствена черта.

Константин Николаев Цанков е от онези редки българи,

които правят чест на нацията ни.

Той е роден през 1912 г. в Свищов в семейството на крупния търговец и банкер Николай Константинов Цанков. Баща му има пет деца: Елена, Александрина, Теодора, Христо, а най-малкият е Константин. Момичетата завършват езикови колежи. От тях единствено Теодора заминава да живее в Тур, след като сключва брак с френския инженер Роже Мерсие. До края на живота си тя не забравя българските проблеми. Подпомага финансово Зографския манастир на Атон и следи за реставрацията на редица наши светини. Между Теодора и Константин съществува силна връзка. Затова през 1933 г., след като завършва първия випуск на Американския колеж в Симеоново, най-младият наследник на Николай Цанков продължава образованието си във Франция. В Страсбург Константин следва фармация. По това време негови добри приятели са редица известни личности. Съпругът на сестра му Теодора е съмишленик на генерал Шарл дьо Гол.

По-късно Константин се запознава с Жак Ширак, бъдещия френски президент. Двамата се срещат, водят разговори по редица актуални за онова време теми, а Константин го запознава с историята и природните забележителности на България. През 2000 г. Константин отправя до Жак Ширак изложение, в което защитава правото на българите да пътуват свободно по света без визови ограничения. Той призовава Ширак да съдейства на държавата ни за падането на Шенгенската стена. Константин Цанков е поклонник не само на френската история и култура, но и на френския футбол. През 1998 г. той

прогнозира в писмо до Ширак,

че "петлите" ще спечелят световното първенство. За своята вярна прогноза фармацевтът получава от внуците си Александър и Веселин, които живеят във Франция, юбилейна монета на френския национален тим.

Друг известен приятел на Константин е бил един от директорите на компанията "Кристиан Диор", човекът, който десетилетия наред отговарял за производството на парфюмите, химикът д-р Паяр. Дори д-р Паяр подарява на семейство Цанкови панорамна картина на Париж, която и днес се намира на видно място в техния хол.

В живота на Константин настъпва нов момент, когато той се оженва за юристката Екатерина Накашева. Тя е дъщеря на известния по това време не само в България, но и в чужбина фармацевт Панчо Накашев. По-възрастните софиянци помнят и до днес неговата добре уредена аптека на ъгъла на булевардите "Витоша" и "Патриарх Евтимий". Накашев произвежда пръв в България таблетирания хинин. В работата му помага неотлъчно Константин Цанков. По-късно към двамата фармацевти се присъединява и Екатерина. Семейството таблетира първо в България и буровина, и сантонина. В аптека "Накашев" се произвеждат рецепти от цялата страна- сиропи, прахове, мехлеми, помади. Днес Константин казва, че понякога една тежка болест може да се излекува с много обикновени лекарства. Важни са само съставките и съчетанията. А Цанков знае как да се приготвят десетки илачи за различни неразположения. Аптеката на Панчо Накашев достига върха на своята слава, когато в нея започва да се продава прочутото лекарство за Паркинсон Bella bulgara. Негов създател е Панчо Накашев, който е родом от Щип.

През 1948 година аптеката е национализирана от комунистическата власт, а Константин Цанков е изгонен от София и е

изпратен да работи като аптекар в гара Белово

цели 20 г. Така един от най-достойните наследници на Драган Цанков, без да има някаква вина, прекарва най-творческите години от живота си далеч от София. Докато не е в столицата, за двамата му сина Николай и Панчо се грижи съпругата му Екатерина. Днес Николай Цанков е уважаван професор по медицина. Той е декан на Медицинската академия и шеф на катедрата по дерматология и венерология. Посочен е от ежегодния медицински справочник "Кой кой е ?", който се издава в Америка, за мъж на 2000 г. Другият син - Панчо завършва биохимия в Софийския университет. Прави интересни научни и документални филми в продължение на 20 г. От 1992 г. до 1996 г. е културен съветник в посолството ни във Франция. Панчо Цанков е бил и заместник-министър на културата. Преподавал е и режисура в Нов български университет. В момента е председател на Евро-българския културен център.

Уважаваният от много поколения българи фармаколог-енциклопедист Константин Цанков си спомня от разказите на своя баща за многолюдния им свищовски род и за първия братовчед на дядо му Константин - Драган Цанков. Всички в рода боготворели Драган и неговите братя: Константин, Антон, Георги, Иван и Стамат, които били търговци на едро. Братята на известния политик дават огромни суми за строежа на църкви и училища. Фармацевтът Константин Цанков казва, че между тях със своите културни интереси изпъква Антон. Той е от онези родолюбци, които подкрепят началото на българския периодичен печат.

Синът на Антон - Кирияк Цанков, продължава родолюбивото дело на своя баща. Издава в. "Тъпан" и в. "Балкан", а през 1876 г. е председател на Българското централно благотворително общество. След Освобождението Кирияк е дипломатически представител в Букурещ и управляващ Министерството на външните работи.

С видния род на Цанкови е свързано и началото на икономическото образование у нас. Един от братовчедите на Драган по бащина линия - Димитър х. Василев - подарява на Свищов 240 000 златни франка за учередяването на класическа гимназия, в която да се преподава и икономика. Така се ражда

първата търговска гимназия

в България. В генеалогичното дърво на Цанкови е и неговата първа братовчедка Пауница, която е майка на Николай Д.Катранов. Пламенен патриот и поет, той умира рано, но става прототип за образа на Инсаров в романа на Тургенев "В навечерието".

Най-прочутият от фамилията Цанкови - Драган, за разлика от близките си не става търговец. Израства като политик, чиято многостранна дейност привлича още неговите съвременници. Свищовлията е водач на униатското движение у нас. Той е за отделянето ни от Цариградската патриаршия и за създаването на независима българска църква в уния с католическата. В Цанковия род се помни, че в навечерието на Връбница, 1855 г. Драган приема католицизма. Причината за това му действие е линията на руската дипломация, насочена към единство на православието под върховенството на Цариградската патриаршия. Отвратен от лицемерието на руските политици, Драган се превръща от страстен русофил в русофоб. Негови са думите, превърнали се днес в пословица: " Ни ви щем ни жилото, ни меда".

След 1878 г. Драган Цанков се издига до водач на Либералната партия и до министър-председател (1880 г., 1883-1884 г.). Той е и почетен член на БАН.

От политиката и от обществените си постове възрожденецът

не натрупва никакви пари.

С помощта на своите братя търговци той си купува малък едноетажен дом на тихата софийска улица "Парчевич", който единствено завещава на двете си дъщери. В момента той е в развалини.

Фармацевтът Константин Цанков си спомня, че чичовците му разказвали как в дома на "Парчевич", в късен следобед се събирали видни софиянци. Заедно с Драган те размишлявали върху новото време и новата политика, а по-късно играели карти. Цанков казвал, че не признава друг белег на превъзходство, освен добродетелта към Отечеството.


Прикачени файлове:
img_2002-02-09_i090302.jpg
img_2002-02-09_i090302.jpg [ 8.75 KiB | Прегледано 2860 пъти ]

Семейството на Константин Цанков е живеело в голяма къща на мястото на днешната I градска болница в София. От ляво на дясно са майка му Екатерина и баща му Николай Цанков, баба му Елена, леля му Павлина, чичо му Алекси Захариев и бебето - сестра му Елена.

Прикачени файлове:
img_2002-02-09_i090304.jpg
img_2002-02-09_i090304.jpg [ 5.75 KiB | Прегледано 2860 пъти ]

Константин Николаев Цанков държи образеца на лекарството Bella bulgara, открито от неговия тъст Панчо Накашев.

Прикачени файлове:
img_2002-02-09_i090305.jpg
img_2002-02-09_i090305.jpg [ 8.3 KiB | Прегледано 2860 пъти ]

Константин със съпругата си Екатерина (на преден план) и със синовете си Панчо (вляво горе) и Николай.

Споделяне във Facebook



Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ИМЕНИТИ ФАРМАЦЕВТИ
МнениеПубликувано на: Съб Авг 03, 2013 9:35 pm 
Administrator
Administrator
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 5:23 pm
Мнения: 3577
Прикачени файлове:
img105.jpg
img105.jpg [ 1.3 MiB | Прегледано 2086 пъти ]
Прикачени файлове:
img105 - Copy.jpg
img105 - Copy.jpg [ 129.56 KiB | Прегледано 2086 пъти ]


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D1% ... 0%BE%D0%B2

Споделяне във Facebook



Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ИМЕНИТИ ФАРМАЦЕВТИ
МнениеПубликувано на: Сря Яну 22, 2014 11:03 pm 
Administrator
Administrator
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 5:23 pm
Мнения: 3577
http://pressadaily.bg/publication/8855- ... %B2%D0%B0/
Прикачени файлове:
10098-aptekarka zagl_620_348.jpg
10098-aptekarka zagl_620_348.jpg [ 159.17 KiB | Прегледано 1836 пъти ]




Аптекарка на 90 години продава лекарства


Moже тялото да се разболее, но духът е важен, категорична е Корнелия Гергова
18 Януари 2013 15:58


Снимка: Георги ДИМИТРОВ

90-годишната Корнелия Гергова от София е най-възрастната работеща аптекарка у нас. От десет сутринта до два следобед всеки делник жената продава хапчета. Има над 65 години стаж по професията. Според нея двете основни неща, които я зареждат и поддържат жива, са семейството и работа. „Ако знаете колко си обичам професията. Не мога да си остана вкъщи и да скучая. Всеки ден ходя с голямо желание на работа. И до 100 години мога да работя“, вълнува се Корнелия. Според нея

застояването вкъщи

няма да й се отрази никак добре. „Докато краката ме държат и съм в кондиция, ще работя“, добавя тя.

90-годишната жена няма вид на старица. Единствено внуците и правнуците се обръщат към нея с „бабо“. За всички останали тя е Нели. И често попада в комични ситуации, когато става въпрос за възрастта и. „Никой не ми дава годините, особено се забавлявам, когато ме питат: „Как си наборе?“ А те са с по 15-20 години по-млади от мен“, смее се тя. Дори я питали какъв таен еликсир пие, за да изглежда толкова жизнена и млада. „Може тялото ми да се разболeе, но духът ми никога“, категорична е възрастната дама.

Като ученичка Корнелия играе балет и спортува гимнастика в родния Лом. На спорта отдава и стегнатата си фигура. Като завършва гимназия, се мести в София, за да учи и работи. Среща мъжа на живота си, но той й поставя едно-единствено условие, че ако иска да се омъжи за него, ще трябва да завърши висше образование. И тя избира фармацевтиката.

Нели не употребява алкохол, цигари и газирани напитки, но за сметка на това си похапва всичко. Единствената козметика, която възрастната жена ползва, е регенериращ крем за лице. Доскоро аптекарката е приготвяла по нейна рецепта

крем за лице с бадемово масло и витамин А

Казва, че на него дължи чистата си гладка кожа. „Навремето нямаше богат избор от козметика и ми се налагаше сама да си правя кремове“, спомня си Нели.

Корнелия отбелязва 90-годишния си юбилей в компанията на роднини и приятели. „Беше страхотен рожден ден, събрахме се всички, винаги ще го помня“, споделя жената.



Възрастната жена пие хапчета за сърце и за кръвно. Преди месец влиза за няколко дни в болница. „Казах на доктора, че не искам да влизам и да спя в чуждо легло. Досега съм лежала в болница само три пъти - и трите пъти бяха, когато раждах децата си“, спомня си тя. Вслушва се в съвета на специалиста и влиза да се лекува.

Аптекарката спазва строг режим. „Всяка сутрин се будя в шест и половина, но се излежавам в леглото до 7 часа, като гледам телевизия. След това задължително правя гимнастика за раздвижване, закусвам и отивам на работа“, споделя Нели.

Въпреки наченатото десето десетилетие от живота си, тя не ляга рано - вечер заспива с книга в ръка или гледайки телевизия. Не ползва услугите и на асансьорите, предпочита да изкачва стълбите сама, „било тренинг за краката“.

Над 60-годишната практика на аптекарката е изпълнена със забавни случки. Идвали клиенти и не знаели как се казват лекарствата, които искат да си купят. „Питат ме дали има от

онези малки хапченца за нерви

иронична е възрастната жена. „Мога ли да знам за кои точно става въпрос, всички хапчета са малки. Има и такива, които искат да им дам същото лекарство като предния път. Аз помня ли всеки какво е купил последния път“, недоумява тя.

Корнелия не е съгласна с високите цени на лекарствата: „В миналото нямаше такъв проблем. Аптеките се снабдяваха от аптечното предприятие и имаше еднакви цени. Приготвяхме рецепти, а сега хората нямат пари за хляб, та лекарства ли да купят. Идват в аптеката и си вземат по един блистер или понякога и него не могат“, споделя фармацевтката.

(в. Преса, печатно издание, брой от 368 от 18 януари 2013)

Споделяне във Facebook



Върнете се в началото
 Профил  
 
 Заглавие: Re: ИМЕНИТИ ФАРМАЦЕВТИ
МнениеПубликувано на: Сря Юли 26, 2017 11:59 pm 
Administrator
Administrator
Аватар

Регистриран на: Нед Мар 22, 2009 5:23 pm
Мнения: 3577
ИВАН РАЕВ
Прикачени файлове:
468(1).jpg
468(1).jpg [ 518.13 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
469.jpg
469.jpg [ 654.35 KiB | Прегледано 441 пъти ]

Прикачени файлове:
470(1).jpg
470(1).jpg [ 481.2 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
471.jpg
471.jpg [ 661.83 KiB | Прегледано 441 пъти ]

Прикачени файлове:
472(1).jpg
472(1).jpg [ 613.34 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
474(1).jpg
474(1).jpg [ 522.09 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
475.jpg
475.jpg [ 537.27 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
473(1).jpg
473(1).jpg [ 588.95 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
478(1).jpg
478(1).jpg [ 3.53 MiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
479(1).jpg
479(1).jpg [ 1012.08 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
480(1).jpg
480(1).jpg [ 746.37 KiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
481(1).jpg
481(1).jpg [ 1.11 MiB | Прегледано 441 пъти ]
Прикачени файлове:
482(1).jpg
482(1).jpg [ 2.09 MiB | Прегледано 441 пъти ]

Иван Раев е български народен лечител, създател на лекарство от беладона (лудо биле) за лечение на паркинсонизъм. Съществува съвършено неправилно схващане че Иван Раев е открил лечение за т. нар "сънна болест", чието истинско име е епидемичен енцефалит или енцефалит на Ван Економо. На практика при този енцефалит смъртността и сега е голяма и лечение все още няма открито. Лечението на Иван Раев върху самия енцефалит и протичането му не оказва никакво благотворно влияние. При всички преживяли обаче енцефалита впоследствие като увреждане остава паркинсонизъм или т. нар. "постенцефалитен паркинсонизъм". От малък остава сирак и започнал да аргатува из различни краища, като се запознал и с народното лечителство. Попада в Цариград при един стар бездетен ходжа, който като видял, че момчето е доста напреднало в лечителството му предал натрупания собствен опит, а също и една книга с рецепти.

Около 1905 г. открил лечението на постенцефалитния паркинсонизъм след прекарана сънна болест с атропин извлечен от билката "беладона" известно като „curra bulgara“ (т.е. „българско лечение“).За извличане на атропина е използвал бяло вино,поради това че червеното вино е било непригодно за целта заради съдържащите се в него танини... Лечението му впоследствие се оказва ефективно и при всички други форми на паркинсонизма.

Славата на Раев на изкусен лечител на паркинсонизма, като остатъчно увреждане след прекарване на сънната болест достигнала чак до Рим, където италианската кралица Елена Савойска (баба на Симеон II) страдала от тези увреждания, и всички приложени лечения се оказали безрезултатни. След лечението проведено от Иван Раев кралицата била излекувана напълно, а на Раев била присъдена титлата "доктор", награден бил със златен медал и болницата, в която се провело лечението била именувана "Д-р Иван Раев", както се казва и до днес. Умира през 1938 г. в Пловдив от инфаркт, във файтон на път за гарата. В гр. Сопот има паметна плоча на къщата, в която се е родил и живял този лечител.

---------------------------------------------------------------------------------


Иван Раев спасява Рим от епидемия
Иван Раев е народен лечител, удостоен с Ордена на италианската кралска корона. През тридесетте години на миналия век в Италия лумва епидемия от енцефалит. Местни лекари казват на кралица Елена Савойска, че на световен конгрес са чули за български метод за лечение на това смъртоносно възпаление чрез лудо биле - атропа беладона. Билката е силно отровно растение, но Иван Раев по емпиричен път открива лечебното й действие, като започва с минимални дози и постоянно ги увеличава. Раев е потомствен билкар. Баща му лекувал с лудо биле домашни животни от биволска болест - народното име на летаргичния енцефалит. Поканен в Италия от кралицата, Раев за една година напълно излекувал по своя метод над 1400 души. Наричат го "кура булгара" - българското лечение. Болницата в Рим, в която е работил Раев, носи неговото име.

Споделяне във Facebook



Върнете се в началото
 Профил  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Публикувай нова темаДобави отговор Страница 1 от 1   [ 6 мнения ]


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани, и 1 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
cron


Powered by phpBB © 2000, 2002, 2005, 2007 phpBB Group
twilightBB Style by Daniel St. Jules of Gamexe.net

Преведено от: SEO блог на Йоан Арнаудов