Изкуствените подсладители са канцерогенни
Живот и Здраве
Единствено за сукралозата не са доказани вредни странични действия

Най-новите научни проучвания за вредните последствия от употребата на изкуствените подсладители в хранителната промишленост показаха категорично, че продукти като аспартам причиняват рак даже ако се приемат в минимални дози. Изследванията ясно доказаха голямата опасност за неродените още бебета и децата и съществуването на сериозен риск от развитие на рак на гърдата в зряла възраст. Когато контактът с аспартам започне още от утробата на майката, канцерогенните ефекти се засилват.

Изкуствените подсладители – бомба със закъснител
Тук става дума за малки количества от химикала, а когато едно дете с тегло 20-30 кг пие по две кутии дневно диетична сода, вкарва в организма си по 400 мг аспартам. Това например се случва в САЩ, където това е най-често консумираната напитка от децата, а потреблението на безалкохолни напитки е нараснало с 500% през последните 50 г. Подобно е положението и в страните от Европейския съюз. Компаниите гиганти и международни концерни в хранителната индустрия като „Кока-Кола”, „Пепси-Кола”, „Нутрасуит” ежегодно заливат световния пазар с милиарди литри всевъзможни безалкохолни напитки, съдържащи споменатия подсладител. Освен това аспартам все още се предлага в някои магазини като подсладител на кафе или чай.

Представянето на проучванията за съществуващите рискове от използването на аспартам пред EFSA (Европейска агенция за безопасност на храните) не донесе очаквания резултат поради обвързването на икономическите интереси на нейни членове с известни големи фирми, производители на подсладителя. Това наложи намесата на Международния съд, тъй като отделни представители на EFSA признаха, че компаниите са ги притискали да саботират научните изследвания.

От няколко десетилетия насам се отчита постоянно разрастване на злокачествените заболявания – лимфом, левкемия и тумори на мозъка, както в САЩ, така и в западноевропейските страни. Този факт се свързва с ежедневната консумация на аспартам. Освен това подсладителят може да стане причина за затлъстяването на населението, причинявайки метаболитен синдром. От него в момента страдат 50 млн. американци и още толкова европейци. Аспартам се продава като добавка към храните, въпреки че е смъртоносен невротоксичен канцероген, който взаимодейства с всички лекарства и ваксини.

Измамна е представата, че използването на изкуствените подсладители е ефикасно средство за отслабване и намаляване на калориите в организма. Консумирането на подсладители може дори да повиши апетита, защото се засилва отделянето на инсулин в организма, което подсилва чувството за глад. Аспартамът действва като бавна клетъчна отрова и провокира множествена склероза, както и увреждания на черния дроб. Според данни на националния институт за рака в САЩ само една година след излизането на аспартам на пазара честотата на мозъчните тумори се е увеличила с 10%.

Друг синтетичен подсладител - захаринът, синтезиран преди повече от 100г., е 300 пъти по-сладък от бялата рафинирана захар и широко се използва от населението. При лица, алергични към сулфонамиди, обаче захаринът може да причини кръстосана алергия с обриви, екземи и фотосенсибилизация. Деца, консумирали сухи млека, подсладени със захарин, стават свръхвъзбудими, развиват хипертония и безсъние. За него също е доказано,че има канцерогенно действие върху човешкия организъм.

Ацесулфамът К (Аце К) е много по-млад от захарина и е около 200 пъти по-сладък от захарта. На етикетите на храните е отбелязан като Е950. След експерименти върху животни е установено, че Аце К води до хипогликемия (намаление на кръвната захар) и се счита, че при високи дози може да причини някои видове рак – на белия дроб, на гърдата и тимуса.

Сукралозата, или както е позната още като Splenda, е един от най-новите синтетични подсладители. Тя представлява хлорсъдържаща захароза и има около 600 пъти по-сладък вкус от обикновената захар, водно разтворима е и е изключително устойчива на високи температури. Използва се като подсладител в повече от 30 страни по света. Прилага се в хранителната индустрия като подсладител на сладкарски и млечни продукти, както и като таблетиран подсладител с диетично предназначение. Смята се, че по-голямата част от сукралозата не се резорбира в червата и следователно не е източник на калории. Засега не са установени със сигурност някакви сериозни странични вредни действия от прилагането на този изкуствен подсладител.

Споделяне във Facebook

Здравословната мода застигна и изкуствените подсладители

Голяма част от човечеството добре познава леко виновното удоволствие от диетичните напитки и храни, които обещават вкус на чиста захар срещу нула калории. Въпреки неотстъпващите тревоги от здравните последици, изкуствените подсладители успяват да си проправят път към менюто на всеки втори американец, показва статистика, цитирана тези дни от "Ню Йорк Таймс". Търсенето на изкуствен подсладител без калории, който по нищо да не се различава от захарта, все още е неосъществена мисия като търсенето на Светия граал. Затова в последните години на този пазар, генериращ годишно 1.2 млрд. долара, цари застой и привидно примирие между трите основни играча - захарин, аспартам и сукралоза. Сега сред тях се появява нов участник, който може да промени статуквото по много начини.

През декември Администрацията по храните и лекарствата в САЩ одобри за употреба в храни и напитки съставката ребаудиозид A, екстракт от листата на растението стевия. Този гликозид си има недостатъци - пет пъти е по-скъп от Sweet'N Low, най-стария и най-евтин заместител на захарта. Наред с това, ако не бъде извлечен от правилната част на растението, оставя неприятен вкус на ментол или сладък корен, затова трябва да се комбинира с добавки, които да омекотят вкуса му. Стевията обаче притежава едно основно предимство пред конкурентите си. Тъй като става дума за растение, екстрактът може да се пласира на пазара като естествен подсладител. Това позволява на компаниите, които са инвестирали милиони в новите продукти, да навлязат на два мощни пазара едновременно: на природните и нискокалоричните стоки. Те са пакетирани в зелено, за да бъде подсилено посланието за качествата им.

Стевията обаче променя правилата на играта и по друг, не толкова здравословен начин - подсказа, че с комбинация от няколко подсладители, включително и добрата стара захар, може по-сполучливо да се постигне "съвършеният" вкус, който търсят производителите. На пазара например вече има продукт, който е смесица от захар и стевия и е постигнал 5 калории на пакетче. За сравнение в чаена лъжичка захар се съдържат три пъти повече калории. Стевията се комбинира и с някои безалкохолни напитки, които също така съдържат и аспартам. Той също се смесва с по-нови и по-малко известни изкуствени подсладители. Един от тях е неотам, който е 13 000 пъти по-сладък от захарта и се появи на пазара през 2002 г. Класиците в тази област също започнаха да заместват захарина с новата естествена съставка и така влязоха в "сладките войни".

Мнозина вярват, че нито един подсладител, дори и стевията, не е безвреден. Учени изследват дали "фалшивата захар" не предизвиква негативни метаболитни реакции, които да водят до качване на килограми. Навремето захаринът се продавал с надпис, че е канцерогенен, но това предупреждение е свалено през 2000 г. Мнозина привърженици на здравословното хранене предупреждават, че сукралозата се усвоява твърде трудно от организма, а за стевията не се знае почти нищо. Най-черни са облаците над аспартама, който е обвиняван във всякакви здравни грехове, включително и неврологични поражения върху организма. Въпреки стотиците изследвания, мнозина учени и медици все още се кълнат, че няма неоспорими доказателства за вредата от тези съставки. Сред тях е Майкъл Джейкъбсън, изпълнителен директор на Центъра за наука в интерес на обществото. "По принцип бих се съгласил, че нито един от подсладителите не е истински вреден. Но въпросът е къде са допустимите граници. Има ли риск за здравето, макар и малък?" Отговорът е без значение за любителите на диетичните напитки и онези, които са свикнали с малките цветни пакетчета, които заместват истинската захар.

ИСТОРИЯ

Първият изкуствен подсладител - захаринът, е открит по случайност от химик в лаборатория на университета Джон Хопкинс в края на ХIХ век. "Златният му век" настъпва по време на недостига на захар през Първата световна война. През 1957 г. захаринът навлиза масово на пазара под името Sweet'N Low и настъпват добри времена за диабетици и хора на диета. Нещата остават почти без промяна до 1982 г., когато на пазара излиза диетичната "Кока-кола", подсладена с аспартам. Сега диетичните напитки осигуряват най-голям дял от приходите на производителите на изкуствени подсладители. След нови години на затишие, през 1999 г. сукралозата започва да жъне успехи, тъй като за разлика от аспартама не се разпада при висока температура и масово навлиза в кулинарията.

Споделяне във Facebook

Има ли информация и за Ксилитол?

Споделяне във Facebook

Как въздейства аспертамът в напитките на организма?


Проф. д-р Донка Байкова, заместник-председател на Българското научно дружество по хранене и диететика. Тя отговаря на въпроса на Л. Антонова.

Аспартамът е изкуствен подсладител (заместител на захарта), съставен от две природни аминокиселини - аспарагинова киселина и фенилаланин - влизащи в състава на обичайните ни белъчни храни като мляко, месо, яйца и др. Създаден е преди 45 години и е познат с търговското название NutraSweet, а също като адитив (технологична добавка) Е951.

Поради употребата му в незначителни количества (тъй като е 200 пъти по-сладък от захарта) и ниската енергийна стойност (4 kkal/g) аспартамът широко се използва за подслаждане на безалкохолни напитки, прахообразно разтворими сокове, дъвки и бонбони без захар, както и в производството на диетични храни и храни, предназначени за диабетици.

В стомашно-чревния тракт аспартамът се разгражда до фенилаланин, аспарагинова киселина и метанол. Лица с генетично-обусловена фенилкетонурия не трябва да приемат аспартам, тъй като не могат да метаболизират фенилаланина. Количеството метанол е незначително (20 пъти по-ниско от токсичната граница и е по-малко, отколкото в други натурални плодови сокове и плодове).

При разграждане аспарагиновата киселина се превръща във формалдехид, а след това в мравчена киселина. Количеството формалдехид е незначително и е сравнимо с това, което се образува при метаболизма на други храни и лекарства.

Фенилаланинът е есенциална аминокиселина - необходима за растежа и поддържането на жизнените функции. Тъй като прониква през кръвно-мозъчната бариера, може да влияе пряко върху химическите процеси в мозъка. Обичайният ни модел на хранене съдържа значително по-високи нива фенилаланин в сравнение с аспартама.

Аспарагиновата киселина е аминокиселина, съдържаща се в натуралните белтъчни храни. С аспартам се доставят не повече от 1 до 2% от общия дневен прием на аспарагинова киселина.

Дебатите “за и “против” използването на аспартам датират отпреди 30 години и са свързани предимно с метаболитите на аспартама - повишен риск от развитие на мозъчни тумори и левкози, намалена памет, невротоксични ефекти, болки в мускулите и гърдите, стомашно-чревни неразположения, алергии т.н. - общо 92 здравни проблема, съобщени в 10 000 оплаквания от потребители до Агенцията по храни и лекарства, САЩ - FDA (Food and Drug Administration).

Решенията на FDA през годините са били коренно противоположни и твърде крайни - от пълна забрана до разрешение за употреба. В тази връзка са интересни констатациите от експертния анализ на резултатите от 164 научни изследвания върху аспартама. Установява се, че 74 от тези изследвания са спонсорирани от фирми производители на аспартам, а 90 - без подобна парична подкрепа. При 92% от независимите проучвания са установени един или няколко проблема, свързани с прием на аспартам, докато при 100% от финансово обвързаните с индустрията научни проучвания не са установени никакви здравни проблеми.

И през последните години безопасността на аспартама е предмет на задълбочени проучвания и критични дискусии.

През 2007 г. беше забранена употребата на аспартам в Индонезия. От 2008 г. насам подобни забранителни законови проекти се обсъждат в Калифорния, Ню Мексико и др., а EFSA редовно провежда дискусионни форуми на националните експерти на европейските страни.

Научният комитет по храни към Европейската комисия приема за допустим дневен прием на аспартам 40 mg/kg, а Американската агенция по храни и лекарства - 50 mg/kg. При човек с телесно тегло 75 kg - това количество според европейските нормативи, е 3000 mg/ден. Имайки предвид, че в една кутийка (330 ml) безалкохолна напитка се съдържат 180 mg аспартам, става ясно, че за да се надхвърли дневно допустимата доза, такъв човек би трябвало да приеме около 17 опаковки напитки с аспартам, което е нереалистично. Епидемиологични проучвания сочат, че навсякъде по света среднодневният прием на аспартам е значимо под посочените допустими стойности.

По отношение на внушенията за невротоксичните ефекти на аспартама - припадъци, главоболия, смяна на настроението и др., както и за канцерогенния риск от прием на аспартам. EFSA счита, че няма категорични доказателства и че това са по-скоро твърдения, разпространявани в интернет пространството и без научни доказателства не могат да бъдат приети за достоверни.

През май т.г. националните експерти от страните членки на ЕС заключиха, че няма нови научни доказателства, налагащи преразглеждане на съществуващите разрешителни регламенти за употреба на аспартам. В същото време признаха, че обществените опасения, свързани с аспартам, не са изчезнали напълно, поради което проучванията ще продължат и ако в резултат на нова научна информация или преоценка на съществуващата се установи, че аспартамът създава риск за здравето, употребата му ще бъде забранена.

Върху етикетите е отбелязан точният състав на продуктите, в т.ч. всички конкретни “Е”-та, които те съдържат. За нас, потребителите, остава нерегламентираната препоръка да прочетем съставките и да направим своя информиран избор.

Споделяне във Facebook

По кафенетата в Италия предупреждават, че подсладителят не съдържа аспартам. Защо ли?

Споделяне във Facebook

страхотна информация, научих толкова много неща
earplugs,dog repeller,mosquito alarm

Споделяне във Facebook