Започнал своя път от много отдавна, светът на технологиите се развива непрекъснато. Технологичният напредък, обаче, предлага не само уреди и приспособления, които правят живота ни по-лесен, а и нови форми на забавление, сред които попадат и игрите. В това число включваме всички видове и подразделения на дигитални игри - видео, компютърни, мобилни, конзолни.
Още като бебета, а после и като подрастващи и възрастни, ние участваме в някаква форма на игра. Игровото поведение е естествено и присъщо за човека, по един или друг начин, в различни етапи от развитието му. Понятието и представата за “игра” са доста общи, ако нямат конкретен контекст, който да очертае ясно игровите характеристики.
Различните жанрове предлагат уникални игрови елементи, чрез които образуват специфични видове и форми на съдържание. Те изграждат основната концепция за дадената игра и по този начин очертават аспектите на цялостното преживяване от гледната точка на играча. Жанрът MMORPG (Massively Multi-Player Online Role-Playing Game) - онлайн ролева игра с множество играчи, например, предлага различни дейности и развитийни възможности спрямо single-player игрите (игри, в които играчът участва самостоятелно). Освен наличното игрово съдържание, спецификите на тези жанрове предполагат разнообразие от взаимодействия, като фокусът им не е един и същ. Игрите за множество играчи наблягат значително на отборната игра, общуването и сътрудничеството, докато самостоятелните игри разчитат повече на разгръщането на сюжета и дълбочината на игровата история. Разбира се, не е нужно едното да изключва другото. Всяка игра има потенциала да въвежда разнообразна комбинация от игрови аспекти и елементи, както и да набляга върху някои от тях в по-значителна степен.
Всяка игра има свой игрови свят, в който се развива действието. Неговите характеристики и особености зависят от идеята на играта, средствата и похватите, чрез които е изградена и представена. Освен това, че игровият свят е пространство, позволяващо богато разнообразие на елементи и съдържание изобщо, той има потенциала да събира и среща хора от различни точки по света, които най-вероятно не биха се срещнали в реалния живот.
Важно е да отбележим също, че всеки игрови свят, макар и виртуален, има свои закономерности и правила, които, обаче, могат да се изменят и развиват непрекъснато. В него присъстват и природни явления като гравитацията, например, но степента, в която влияят, подлежи на промяна и може да се борави с нея като способ/средство за постигане на даден ефект и предаване на послание. Всички тези особености са потенциални механизми и двигатели, които допринасят в значителна степен за цялостното игрово преживяване. Цялото това изобилие от фактори и въздействия прави игровия свят интересен и вълнуващ по начини, които са далеч по-свободни и гъвкави от реалния такъв. Това само по себе си създава предпоставка за потапяне в играта и въвличане в хронотопа й.
В какво се изразява зависимостта към игрите?
В петото издание на DSM-5 (диагностичен и статистически наръчник на психичните разстройства), Американската психиатрична асоциация адресира зависимостта към игрите. През 2013 г., когато това се случва, няма достатъчно категорични доказателства и определящи критерии, които да потвърдят, че това състояние е уникално психическо разстройство. Въпреки това, тези първоначални усилия водят до активното разпознаване на т.нар. Internet gaming disorder - разстройство, свързано с играенето на игри в интернет пространството. От този момент нататък, темата за зависимостта към игрите постепенно придобива повече популярност, яснота и дълбочина.
DSM-5 включва и зависимостите към вещества - алкохол, тютюнопушене, стимуланти (например кофеин) и други. Зависимостта към хазарта, обаче, за разлика от останалите, се определя и характеризира като поведенческа зависимост. Това е важно уточнение и разграничение, тъй като всяка зависимост има своите отличителни белези.
Според DSM-5, можем да имаме подозрения за зависимост към игрите тогава, когато играенето води до значителни нарушения в цялостното ни функциониране и силни нива на дистрес (негативен стрес).
Предложените към настоящия момент симптоми за зависимост към игри са следните:
Свръхангажиране с игри - непрекъснато мислене за тях, нетърпеливо отброяване на часовете до следващата възможност за игра. Не става дума само за честотата на тези мисли, а за същността им. Ако постоянно търсим игрите и ги считаме за единственото място (вирутално пространство), в което се чувстваме сигурни и уверени в себе си, е възможно да отговаряме на критериите за този симптом.
Отрицателна промяна в настроението когато поради една или друга причина достъпът до игри е ограничен/възпрепятстван. Това се изразява в склонност към повече раздразнителност, чувство за тъга, напрегнатост, фрустрация и други негативни състояния.
Толерантност към игрите - нуждата да се играе все повече и повече, за да се достигне същото ниво на удоволствие, което сме изпитвали в даден минал момент.
Липса на самоконтрол - изразява се в неуспешни опити за намаляване на времето за игра и неспособност за прекъсването й.
Загуба на интерес в други активности и сфери на живота - прекъсване на дейности, които сме практикували преди, вследствие от това, че се фокусираме прекомерно върху игрите.
Пренебрегване на негативното въздействие - разликата между страстта към игрите и потенциалната зависимост към тях се изразява в това дали продължаваме да играем въпреки появата на отрицателни последствия в живота ни.
Лъжи спрямо членове на семейството или други хора относно времето прекарано в игра. Неспособността да бъдем честни в това отношение е силен предупредителен знак.
Бягство от действителността (произхождащо от английската дума escapeism) - поради каква причина избираме да играем игри? Понякога те са начин за успокояване на стреса, но трябва да бъдем внимателни дали не играем с цел да избегнем или облекчим негативни чувства или състояния, дори в дадения момент да не го осъзнаваме. Ако не се изправим пред житейските ситуации, които се разгръщат, а вместо това ги пренебрегваме, си правим лоша услуга в дългосрочен план.
Загуба на възможности вследствие от играенето - изборът да продължаваме да играем, дори когато това е в наш ущърб и създава рискове за бъдещото ни развитие и благосъстояние.
На база на споменатите критерии, за поставянето на диагноза за зависимост към игри от страна на специалист, е нужно проявлението на най-малко пет или повече от тези симптоми в рамките на година. Ако намирате себе си в ситуации, в които проявявате симптом или комбинация от тях, е възможно да проявявате потенциална зависимост към игрите. Не се колебайте да потърсите съвет и консултация от професионалисти, с чиято помощ можете да изясните съмненията си.
Какви са ориентировъчните етапи в развитието на зависимост към игрите?
Игровото поведение и любопитството обикновено вървят ръка за ръка. Без значение от възрастта си, човек е способен да подхожда изследователски към заобикалящата го среда. В този ред на мисли, е съвсем естествено да опитваме наличното разнообразие от игри, особено като се има предвид в колко силна степен сме изложени на тях. Съвременният начин на живот се отличава с непрекъснато развиващи се средства за комуникация и достъп до информация. В рамките на тези канали за общуване попадат множество реклами, обяви, страници и препратки към друго съдържание, в което попадат и игрите. Дори да не сме имали пряко взаимодействие с тях преди, в някакъв момент то просто се случва. Разбира се, под взаимодействие не визираме само и единствено играенето, а по-скоро отчитането на актуалността им и съответната представа, която си изграждаме за тях.
Когато става дума за етапи или стадии в развитието на зависимост има известни различия и особености. При зависимостта към вещества, най-често се наблюдава следната последователност:
Експериментиране (употреба)
Активно търсене (злоупотреба)
Загуба на самоконтрол (зависимост)
В случаите на поведенческа зависимост, каквато е тази към игрите, няма външно химично вещество, от което човек да стане физически зависим. Въпреки това, вътрешните химически ефекти (особено по отношение на мозъчната система за възнаграждение) са много сходни с тези, причинени от психологическа зависимост към пиене или наркотици, и въздействието върху пристрастения може да бъде не по-малко разрушително.
Както при всяка поведенческа зависимост, пристрастяването към игрите е нарушение на системата за възнаграждение на мозъка. Високите нива на пристрастяващ стимул - в случая видео игри - с течение на времето предизвикват производството на все по-големи количества допамин в мозъка, който стимулира рецепторите (особено в частите на мозъка, известни като амигдалата и вентралната тегментална област), които от своя страна задвижват импулса за повтаряне на въпросното поведение.
До определен момент, колкото по-често това се повтаря, толкова по-лесно се стимулира производството на допамин; след известно време обаче мозъкът развива толерантност към високите му нива и по този начин изпитваме принуда да участваме в пристрастяващото поведение - с други думи, да играем видео игри все по-често, за да усетим същото ниво на удовлетворение и удоволствие, което сме преживявали предходни пъти.
Нещо повече, след като тази толерантност се развие, спирането на пристрастяващото поведение може да води до неприятни усещания и отрицателна промяна в настроението (потенциални симптоми вследствие на оттеглянето от/отнемането на източника на зависимостта) - докато не премине достатъчно време, в което мозъчната химия да се нормализира и зависимостта бъде прекратена. Важно е да се спомене, че понякога гладът за пристрастяващото поведение може да се повтори месеци или дори години по-късно.
Етапи на пристрастяване към игрите:
Тъй като няма единодушие относно това как да се категоризира пристрастяването към игрите, не съществува общоприет списък на етапите, през които се развива състоянието. Освен това, тъй като всеки случай е уникален и може да включва съвсем различна игра или съвкупност от игри, такъв списък трябва да се разглежда само като най-общ ориентир за това как може да се прояви състоянието. Независимо от това, някои ключови етапи могат да бъдат както следва:
Първоначално излагане: ранните преживявания на човек в сферата на видео игрите, по време на които удоволствието и може би очарованието от такива игри могат да се развият много бързо.
Задълбочаване на интереса: игрите започват да заемат по-голямо значение в живота на човек, като може да изискват нарастващи инвестиции в хардуер, софтуер и време. В резултат на това други дейности могат да загубят значимост и да останат на заден план.
Нарастваща обсесия: игрите започват да заемат централна роля в живота на човек, мислите му се насочват все повече към тях, а връзките с другите хора стават все по-често пренебрегвани, тъй като по-голямата част от свободното време е заето от играене.
Пълнa зависимост: игрите се превръщат в доминиращ или дори единствен интерес. Цялото свободно време е заето с игри и всички сили са насочени към тях, вероятно с цената на работата или академичния напредък. Режимите за хранене и сън са силно засегнати от постоянното играене и геймърът може да се окаже напълно отдалечен и изключен от връзките с приятелите, семейството и реалния свят.
Важно е да се отбележи, че въпреки многото плашещи истории в медиите, видео игрите не винаги неизбежно водят до пристрастяване; процесът на играене може да е безвредна част от живота на човека, приятен начин да се отпуснем и дори начин да общуваме и създаваме приятелства виртуално.
Как можем да помогнем на наш близък или познат, който прекарва нездравословно много време във виртуалния свят?
На първо място, като се опитаме да го разберем и подкрепим. За да няма твърде много повторения с корена на думата “игра”, ще използваме понякога английския еквивалент на българската дума за играч - геймър. Това се случва с уговорката и ясното съзнание, че тази дума не представлява етикет и по никакъв начин нямаме за цел да изразим с нея нещо отрицателно. Това е добра начална стъпка по пътя не само към разбирането, а и към приемането.
Геймърите играят игри поради съвкупност от лични и специфични причини. Можем да им помогнем като положим усилия да разпознаем каква е мотивацията им и ги поощрим да я вложат в нещо различно. Какви действия можем да предприемем, след като вече имаме ясна идея, как можем да помогнем? Има кратък отговор и дълъг отговор на този въпрос.
Краткият отговор предполага да потърсим алтернативни на игрите дейности, които са достатъчно смислени, предизвикателни и привлекателни. Дългият отговор всъщност е разширение на краткия, тъй като стига до същия извод, но дава повече информация относно потенциалното му реализиране. В началото на статията споменахме понятието “игрови свят”. Във всяка игра има такъв и той е неповторим в много отношения. Дизайнерите на игри понякога създават същински шедьоври, но в този абзац няма да говорим за тях, а за общите характеристики на игровия свят, които в известна степен са предимства спрямо реалния такъв.
В игровия свят човек се въплъщава в даден герой, приема неговия образ, но не се губи в него, а го допълва със своята индивидуалност. Това се отнася най-вече за ролевите игри, в които се проявяват темите за идентичност и принадлежност. Играта те приема такъв, какъвто си, без значение от външния вид, социалния статус и финансовото състояние. Това създава предпоставка играчите да се чувстват по-свободни да изразяват себе си, без да се тревожат какво биха казали другите. По този начин е по-лесно да се приемат и в резултат от това да подобрят връзката със самите себе си, а щом това се случи, е много по-осъществимо да започнат изграждането на качествени връзки и с другите. Това е само един аспект от отговора и той не важи във всички случаи.
Игрите имат прогресивен характер и предлагат измерими резултати от вложените действия. Понякога в реалния живот е възможно да изгубим смисъла да правим нещо, тъй като не виждаме някакъв ефект или продукт от усилията си. В зависимост от това как се чувстваме спрямо случващото се, нашата перспектива или се подобрява, или се влошава. Това е човешката страна на нещата и е важно да я разберем пълноценно - без значение дали става дума за реален или за виртуален свят, говорим за характеристики, които са общи и се проявяват активно в двата свята.
В допълнение на това, много игри предлагат класация - система за оценяване, която отличава най-добрите в играта на база на предварително зададени критерии. В известен смисъл, тя наподобява принципа за професионално развитие в повечето организации и корпорации - изкачването на стълба с цел достигане на нови позиции в йерархията. Неслучайно в игрите класациите се казват ladder (стълба). Защо споменаваме всичко това? Тъй като игрите предлагат интересни и вълнуващи светове, те имат потенциала да грабнат вниманието на едно дете, например. Ако това дете не намира смисъл и не вижда перспектива в ежедневните дейности, които извършва, играта по естествен начин му става по-интересна от всичко останало. А когато започне да играе активно, прогресивният характер на играта може да го задържи и насърчи да се развива там. Вследствие на това е възможно да се вдъхнови от състезателния елемент на играта и да развие нещо като спортен дух в игровия свят. Всички тези особености са потенциални фактори и предпоставки за прекарване на повече време в играта.
Ако се съгласим, че успешно обединихме краткия и дългия отговор, можем вече една идея по-уверено да достигнем до заключението, че наистина е важно да проявяваме искрено разбиране и приемане. Това потвърждава и необходимостта от намирането на истински смислени в дългосрочен план дейности и начинания. Това не е лесна задача, тъй като игрите поставят летвата много високо, благодарение на уникалните си виртуални светове и разнообразното съдържание в тях.
За да помогнем истински на наш близък или познат, който прекарва нездравословно много време във виртуалния свят, е важно първо да разберем причините, поради които това се случва. Когато сме наясно с тях, можем да го подкрепим по пълноценен за него начин, без да го критикуваме или нараняваме. Няма отговор, който да изчерпва изцяло този въпрос, но всички отговори се основават на нещо, което неслучайно споменахме неколкократно - разбиране и приемане. Когато те са налице, търсенето на алтернативи се превръща в споделен процес и обща цел. По този начин никой не налага мнението си и не се чувства пренебрегнат. Постигането на това равновесие е необходимо условие за пълноценна и устойчива промяна към по-добро.
Как и в каква степен можем да помогнем на някого зависи и от ролята ни в живота му. Дали ще оказваме подкрепа от ролята на учител, родител, партньор, приятел или просто познат, обаче, не трябва да замъглява нашата преценка, нито да води до пристрастност.
Игрите не са само и единствено лоши и невинаги водят до пристрастяване. Сами по себе си, те са форма на забавление, която се развива непрекъснато. Имат и положителни страни, в които попадат някои аспекти на когнитивното развитие - скорост на реакцията, периферно зрение и бързо превключване между различни задачи. Както към всяко нещо в живота, е важно да подходим и към тях с умереност и отговорност.
Ако често намирате себе си в ситуации, в които прекарвате много време в играене на игри, може би е дошъл моментът да се замислите не просто дали те са по някакъв начин полезни за вас, а по-скоро дали са толкова полезни, колкото други дейности, на които бихте могли да отдавате времето си.
Споделяне във Facebook
