Вий спомняте ли си, .... другарю?
Ма, другарко, вий що са предреждате на опашката?
Фрогнюс
„45 години стигат” гласеше рефренът на един от хитовете на прехода. 20 години по‒късно се оказа, че отпечатъкът на онези 45 е толкова траен, та сигурно няколко пъти по толкова трябва да изтекат, за да пренастроим прословутия български чип. Днешните млади дори и не подозират какъв е бил животът на техните баби и дядовци, че даже майки и бащи преди 89‒та. Не им й трябва, а и едва ли ще проумеят повечето реалии, взаимоотношения, табута, норми ... Мнозина обаче си искат миналото, вкопчили се в спомените.
А те са много, толкова много, че бихме опитали да ги възстановим заедно. Както обичайно Frognews.bg го прави около всеки 10‒ти ноември, откакто сме заедно. И с уговорката, че на лошото трябва да се гледа хладнокръвно от дистанцията на времето, а на доброто ‒ през призмата на годините, когато „рок енд ролът беше млад”. В крайна сметка Стената за някои падна, други така и не пожелаха да я съборят в себе си. Късата памет обаче не е комплимент. Затова - спомняте ли си:
‒ Вопъла „Другарю/ко, защо се предреждате на опашката;
‒ Безсънните нощи пред ЦУМ заради списъка за цветен телевизор;
‒ Показния магазин на „Витошка” и другия на „Раковска”, в които преди Нова година „пускаха” банани;
‒ Бозата от 6, баничката от 10, шоколада „Крава” за 70 ст. и билетчетата за трамвай от 4 и тролей от 6 ст.
‒ Киното за 20 ст., в което се извиваха опашки за български филми;
‒ „Всичко е любов” и тичането след Иван Иванов за автографи;
‒ „Ну погоди” в кино „Култура” с доглеждане;
‒ Киселото мляко в стъклени бурканчета с капачка от станиол;
‒ Школските униформи с бели якички и оръфаните, дошити с кожа, лакти на момчешките сака;
‒ Летните бригади с международно участие;
‒ Търговията на черно в Студентски град ‒ долар за 3 лв.;
‒ „Кореком” и марковите джинси;
‒ Тихите „Мазди” на другарите и политическите вицове за тях, разказвани под сурдинка;
‒ Партийните събрания, порицанията и изключванията от партията (дамга за цял живот);
‒ Дружинната ръководителка и сборовете с възгласи „Рапорт даден” и „Рапорт приет”;
‒ Манифестациите пред Партийния дом;
‒ Стихотворението „Води ни, партийо любима!” (нататък ми се губи);
‒ Квотите за деца на „активни борци против фашизма” в гимназии и университети;
‒ Задължителния руски език от 5‒ти клас нагоре;
‒ Петъчната програма на руската телевизия;
‒ Студио Х в събота вечер по І програма;
- Сагата "Семейство Палисър", за която всички се събираха у съседа с телевизор;
‒ Екскурзиите в братските социалистически страни; с влак; през Румъния...
и още, и още. . . Историята трябва да се пише, но и да се чете. А "Този списък" едва ли ще допишем сами, затова продължете го и вие:
Споделяне във Facebook
