Пристигаме на Химафуши. Както на другите, така и на този остров надморската височина не надхвърля 1-2 метра. Вървим през тунел от палми към нашия дом, построен от коралови отломъци. По тази прекрасна улица са насядали на изплетени от палмово въже хамаци стари жени и пушат своите наргилета. Повечето от тях са с традиционна местна фризура, при която над дясното ухо се прави кок, покрит с малка шапчица. Жените, изглежда, бързо са се приспособили към този открит начин на живот и са забравили доскоро съществуващоте дупки по оградите, откъдето са наблюдавали минаващите.
...
През някой от следващите дни и ние ще отиде за риба и ще се гмуркаме под водата. Но преди това съвсем случайно се прочуваме със славата на набедени лекари. Оттогава Гого се прости с своето истинско име и за нашите съседи стана просто хекимина.
Детето на хазаите ни неочаквано се разболя и вдигна температура. Тук настинките и ангините са доста често явление. В тази част на света хората дават мило и драго, за да седят на течение, поради което не е рядкост да видиш при над 40-градусова жега някой да се гърчи от висока температура или да подсмърча.
Ние дадохме на детето три аспирина, обяснявайки на майката, че трябва да му ги разпредели за определено време. Тя обаче подходи творчески и докато се обърнем, смачка в дланите си аспирините с един банан и направо натъпка кашата в гърлото му. Малкият Муса, който никога не беше взимал лекарства, първоначално доста учуден от интервенцията с банан от страна на майка му, и то по никое време, се вдигна на крака направо за секунди. Мълвата за чудото обиколи острова и ние принудително трябваше да имаме среща с всички жители на Химафуши, които, чинно подредени пред стаята ни, чакаха своята дажба от лекарството срещу бъдещо заболяване. Повечето от тях веднага погълнаха полученото хапче. Едни правеха кисели физиономии от аспирина, а други направо свиреха с надути бузи от горчилката на хинина, но общо взето лицата им излъчваха щастие. Дори един щедро ми предложи да използвам маската му, когато се гмуркам в лагуната, като ме предупреди да не обръщам внимание на пукнатото й стъкло и ми показа как с ръка да стискам едно скъсано място на гумата.
И така, ние се разделихме със запасите си от хинин и аспирин, срещу което от благодарност получихме красиви раковини и цели бастуни от черен корал, които за жалост трябваше да оставим преди заминаването, за да не ги носим на гръб по пътя си още пет месеца.