Очакваме към нас да се присъедини внукът на народния лечител, д-р Петър Димков, който да представи новите си продукти .
http://petardimkov.com/Ето малко повече за него:
Д-р Петър Димков-младши: Дядо ми поставяше илачи в тюрбана на Людмила Живкова Интервю
Александрина Роканова
Прикачени файлове:
2009-01-30-main-NQKDYDQDJ.jpg [ 13.25 KiB | Прегледано 15585 пъти ]
Той лекуваше Брежнев, Черненко и много български велможи
Народният лечител Петър Димков, известен с името Лечителят, е роден на 19 декември 1886 година в София, в семейството на свещеника Иван Димков. През 1899-а заминава в Петербург, където завършва военно училище. През 1909 година е назначен като подпоручик в 25-ти Драгомански полк в Цариброд. Участва във всички войни за обединението на България и е раняван 8 пъти. Още тогава открива способностите си да лекува - спасява част от поразените от холера войници. В армията е до 1936 г.
Голяма част от живота си народният лечител посвещава на изучаване на свойствата на билките, събира рецепти и ги доразвива. Той е привърженик на теорията за лечение с естествени природни средства. Смята, че човешкият организъм трябва да се укрепва чрез промяна на храненето и начина на живот, а лечението да бъде строго индивидуално- според болестта на човека. В духа на народната медицина той пръв въвежда и изследва действието на средства като компреси, лапи, бани, душове, фрикции, масажи, водолечебни процедури и др.
Днес негов естествен последовател е внукът му Петър Димков, който е лекар офталмолог. Той е роден в София през 1958 г. Целия си съзнателен живот е прекарал заедно с дядо си в една къща в “Лозенец” на ул. “Златовръх” под един покрив, което може да се каже, че до голяма степен го оформя като човек и му дава насоките в живота. Завършил е медицина през 1985 г. в Украйна - Киев. След това младият доктор специализира офталмология - очни болести, и през всичките тези години работи в Катедрата по офталмология към “Александровска” болница в София. Занимава се успоредно с това с наследството, оставено му от неговия дядо. Има една дъщеря на 16 г.
- Д-р Димков, кажете с какво най- вече ще запомните своя дядо - Лечителя, както го нарича народът?
- С много неща, но най-вече с неговата изконна мечта да направи от своите рецепти лекарства в таблетна форма. Даже имаше и филм за него, в който е отразена една среща през 1978 г. във “Фармахим” с ръководството на предприятието, където той предлага общо взето своите рецепти за разработване на таблетна форма на билкови препарати. Това начинание за съжаление тогава не се осъществи и може да се каже, че 30 години след това аз го осъществих.
- При вашия дядо са се лекували много известни личности. Кажете за кого си спомняте вие?
- Да, много известни хора е лекувал моят дядо. Той е лекувал Леонид Брежнев, който имаше сърдечни проблеми. Той беше дошъл тук в Банкя в санаториума, който тогава беше на ЦК. Кола от УБО дойде и взе дядо ми и го заведоха в санаториума. Дядо ми прегледал Брежнев и го посъветвал да си замине обратно за СССР тъй като климатът в Банкя, където той беше дошъл уж да подобри състоянието си, не е подходящ и по негова преценка той вместо да се подобри щял е да се влоши.
Брежнев го послушал и си заминал
Дядо ми е преглеждал и Константин Черненко и неговата съпруга, като за тази визита специално го водиха в СССР. Черненко също имал сърдечни, но и чернодробни проблеми.
- Лекувал е и Людмила Живкова?
- Да, не само я лекува, а и я излекува след катастрофата, която тя претърпя - от травмата на главата е имала хронично главоболие.
- Какво е съдържал в крайна сметка тюрбанът на Людмила?
- В тюрбана не е имало билки, както мнозина твърдят.
Но знам от дядо ми, че тя си беше остригала главата, за да може тези налагания да са по-ефективни при прилагането им. Налаганията на дядо ми съдържат квас, това е вкиснало тесто, и също хума, налагани с лапи, да речем от варен ориз и сини сливи. Най-различни налагания са й правени изцяло по негови рецепти.
Людмила Живкова считаше себе си за излекувана от него и години след това тя идваше вкъщи, или него го водеха при нея, за да си беседват. Тя го беше харесала не само като неин лечител, а и като събеседник от духовна гледна точка. Дядо ми беше всестранно развита личност и има трудове на тема: "Хигиена и лекуване на душата", има "Молитвеник" и други книги, които преди 10 ноември просто нямаше как да излязат.
- Кого друг от върхушката е лекувал?
- Ген. Йордан Михайлов, който беше член на политбюро. По-скоро неговата съпруга е била много сериозно болна и дядо ми й е помогнал да се излекува. В голяма степен за излизането на тритомника на дядо ми “Българска народна медицина” заслуга има именно този генерал.
- Помните ли как почина вашият дядо?
- О, да. Той почина в съня си, както спи, на 95 години
Аутопсия не сме правили, но той почина вечерта, а през целия ден е бил активен. До последно в същия този ден в крайна сметка беше спазил цялата си програма за деня. Сутринта беше преглеждал, следобед също преглеждаше и го водеха по квартири, където се събираха хора, които той да прегледа. Прибрал се е, вечерял, погледал телевизия и не се събудил. Интересното е, че часовникът над леглото му беше спрял точно в часа на смъртта - 2 часа и 15 минути.
- Вие сте привърженик на алтернативната медицина?
- За мене този термин е абсолютно погрешен, защото в крайна сметка медицината е една. Това, което сега се нарича алтернативна медицина, преди не толкова много години е било единствената медицина. Това, че в годините са се оформили две насоки в медицината, е другата страна на нещата. В крайна сметка медицината е една.
Аз изцяло работя по методите на дядо ми, вкл. и диагностичните, тоест ирис диагностиката. Така че много хора идват само за диагностика. Има пациенти, които идват и за диагностика, и за лечение. Радостното в последните години е, че много хора са готови да се обърнат към природата, така да се каже, т.е. да изберат методите на фитотерапията.
Съвсем скоро имах млада жена с поставена диагноза множествена склероза, което буквално я беше съсипало психически. По мое лично мнение обаче и след допълнителни изследвания се потвърди фактът, че на практика тя не страда от това заболяване.
Общуването с пациенти понякога натоварват човек, в други случаи го радва. Имам пациенти деца. Едно от тях от Старозагорско село беше с детска церебрална пареза и в много тежко състояние, с двигателни проблеми и с проблеми в развитието. Родителите му обаче бяха много упорити. Аз го лекувах в продължение на няколко години по методите, които аз им предложих, по методите на дядо ми с всички процедури, съответно билките които се пият вътрешно, компреси, лапи, налагания, масажи, гимнастика и т.н. В момента това дете е едно пълноценно момиченце, което учи, говори и пише прекрасно, ходи и е един пълноценен човек.
Споделяне във Facebook