Камък расте в олтара на “Победоносец”
Рицарският трофей събира поклонници в манастира в Горни Богров

По-възрастните ни читатели навярно си спомнят легендарната филмова сага "Шогун". В нея бе включено и японското светоусещане за природата - че дори камъните могат да растат. Япония е далеч, но Горни Богров е близо. И в манастира, носещ името на най-храбрия светия, "Св. Георги Победоносец", има камък, който расте.
"Няма лъжа, няма измама, въпреки че и аз не мога да си обясня този феномен по друг начин, освен като някакво Божие послание", твърди отец Антим, който освен че поддържа светата обител, вече десет година обгрижва и селата Горни Богров и Яна. "Когато поех през 2001 г. енорията, първото нещо, което местните хора ми казаха, бе чудото с този камък. Нарочно го меря непрекъснато - тогава беше висок 204 см, сега е 210!"
Преданието гласи, че камъкът бил влачен като трофей от Йерусалим от рицари от кръстоносен поход, завръщащи се от Светите земи. Те зарязали скалата край днешното село и след това именно край него възникнал и сегашният манастир "Свети Георги Победоносец". Археологически находки обаче свидетелстват, че тук е имало римско светилище, а след покръстването на българите винаги е имало манастир, нееднократно опожаряван по турско време и възстановен в днешния си вид през 1898 г.
Самият странен камък се намира в олтара на манастирската църква. Върху него са изсечени т.нар. йерусалимски кръстове - във всеки ъгъл на големия кръст има изсечени малки кръстове, в чест и слава на четиримата евангелисти.
Според отец Антим Божествената сила на това място се проявява във всички краища на света, където има православни люде - от Гърция до Америка. Хора, нямащи нищо общо със София, камо ли с България, подлучват видения за манастира и пращат своите дарове - от Атина до Филаделфия.
Храмовата книга пък е изпълнена със саморъчно написани свидетелства за изцерените и сдобилите се с деца семейства. Освен с тайнствения камък манастирът се слави и с аязмото си. През 2004 г. тук временно пребивава послушницата Сийка. Тя получава съновидение от самата Богородица, че в двора на манастира има лечебна вода, и дори посочва точното място.
"Малко не вярвах на сестра Сийка - смее се сега отец Антим. - Но повиках мой познат - научен работник, геофизик. Дойде с уреда си и на същото място, което бе посочила тя, и той потвърди, че би следвало да има вода!"
С помощта на ентусиасти от село Горни Богров начело с Божидар Костадинов, който докарва сонда, на 6 метра избликва вода със странен горчиво-солен вкус. Друг специалист веднага пък потвърждава след съответните анализи, че тя е идентична като химически състав с тази от библейското Мъртво море! И помага за бъбречни проблеми и особено за напикаване при малките деца. Сега аязмото е каптирано (пак със спонсорството на Божидар Костадинов) и представлява красива чешма с елекропомпа, пазена от два каменни лъва. А отец Антим се радва на все по-нарастващата известност на обителта. И само съжалява, че още няма достатъчно сили и средства да я превърне в място, в която хората да търсят не само физическо изцеление, но и в което душите им да открият Бога.
Константин Събчев