20 ГОДИНИ ОТ КОНЧИНАТА НА
Доц. ДИАНА ИВАНОВА ПАНОВА, к.ф.н

Прикачени файлове:

New0012.JPG [ 319.15 KiB | Прегледано 20245 пъти ]

Доц. Диана Панова беше член на Катедрата по фармакогнозия и ботаника на Фармацевтичния факултет от 1956 г. до нейната кончина през 1990 г. Тя е първата жена фармацевт в България защитила дисертация за „кандидат на фармацевтичните науки”.Основната област на фармакогностичната проблематика, която доц.Д.Панова разработваше задълбочено и с оригинални научни приноси, както и с насоченост към практиката при изследванията на лечебните растения беше областта на тритерпеновите и стероидни сапонини и сапогенини и полифенолни съединения. Има над 60 научни публикации в сп. Фармация и в международни специализирани издания като Planta medica и др., и 7 авторски свидетелства за изобретения и рационализации, от които три внедрени във фармацевтичното производство фитопрепарати: Vincapan, Vincadrex, Tв 68 – приложен първоначално при животни /понастоящем известен като Tribestan/. Четвъртият препарат Venosid гел и капсули е бил даден на клинично изпитване в гр.Разград.
Проведените от доц. Д. Панова специализации в Москва, Лондон и Париж, и добрата й езикова подготовка й позволяват да следи новостите във фармакогнозията, да поддържа и международни контакти с водещи специалисти в света, така че разработките й са на съвременно ниво и е вземала участие в редица международни научни прояви в България и в чужбина.
Много сили, умение и педагогически опит влагаше доц. Д.Панова при подготовката на младите фармацевтични кадри. Тя е била научен ръководител на трима редовни аспиранти – Стефан Николов и двама чужденци и на 18 дипломанти.
Доц.Диана Панова е била и член на Централната комисия по изобретенията на Медицинска академия, а в Научното дружество на фармацевтите е била секретар и зам.председател. Зам.декан на Фармацевтичния факултет е била в продължение на 4 години.
Доц.Диана Панова се беше утвърдила като авторитетен научен работник и прецизен експериментатор и много добър научен ръководител, за което многократно е била награждавана като е получавала званието „най-добър в професията”, „отличник на МНЗ”, носител беше и на орден „Кирил и Методий”. Тя направи много и за популяризиране на билколечението с участието си в книги като : „Билките във всеки дом”, „Опознай и събирай билки” и др.

Споделяне във Facebook

ПРОФЕСОР АСПАРУХ БОЙЧИНОВ

(1900-67)


Роден в Плевен. След завършване на гимназията става аптекарски ученик в Общинската аптека в града. ВМС го утвърждава като помощник-аптекар. Завършва фармация в университета в Магдебург. Бил е директор на Аналитичната лаборатория, а от 1942 г.става директор на фармако-химическата фабрика "Галенус". Бил е председател на Българския фармацевтечен съюз от 1939 до 1942 г. Постоянен член на Редколегията на сп. "Фармацевт". През 1951 г. е избран за доцент във ФФ на ВМА, от 1953 г. за Зам.декан, а от 1958 г. за професор и ръководител на Катедрата по фармакогнозия до пенсионирането му през 1965 г.

Споделяне във Facebook