Аз с дядо ми се запознах на погребението на баща ми и бях потресена, защото баба ми винаги казваше "дядо ти, Бог да го прости", защото за нея той бил умрял. Значи, женят се те, ражда се софийската ми леля Милка през 1927, баща ми през 1930 в къщата над аптеката. Всъщност в голямата си мене, моята е била слугинската. Живеели мирно и щастливо, докато дядото не се влюбва в сестрата на съдружника си. Трийсет и някоя си година се развеждат. Дядото купува апартамента на Раковски и ги оставя там. Свекървата на бабата я обичала много, отишла да я види и казала "маме, маме, тук ли ще кукуваш". Връща се на къщата и се обесва на тавана. От срам от развода. Дядото заживява щастливо с втората си жена. Раждат му се дъщеря 1937 и син 1940, които праща да учат в Прага.
И ако мислите, че всичко приключва тук, о, не! На 80 и кусур години умира втората жена на дядото, той съкрушен отива на санаториум в Сандански и там съзира една шуменка с бяла гуменка. Ванчето, 20 години по-млада от него. Овдовяла, току що омъжила се повторно за някакъв бивш военен. Но като пламва една любов с дядо ми, че се развежда и се женят. И защо зная всичко това, защото адвокатката на леля ми води развода, а после става кума на сватбата, Даже имам снимка.
Споделяне във Facebook
