Плацебо ефектът не е чудо и има своето обяснение

От Ясен Пекунов


Ако на група току-що оперирани хора тайно се влее болкоуспокояващо, ефектът от него ще е наполовина по-малък от случая, когато те са уведомени, че ще получат лек за болката си. Това наблюдение звучи най-малкото странно, но има своето обяснение.

Горното наблюдение (Pain 2001;90:205) е направено от екипа на д-р Фабрицио Бенедети от университета на Торино, един от водещите учени в областта на плацебо ефекта. Какво всъщност представлява този ефект?

Просто лъжа

Плацебо се нарича инертно вещество, лъжлива процедура или някакво друго въздействие върху болен човек, целящо да го заблуди, че е лекуван. При около 30 - 60 процента от хората, според природата на заболяването им и много други фактори, плацебото оказва терапевтично влияние. Явлението е познато като плацебо ефект и е парадоксално.

Ако нещо няма лечебни свойства, то не би трябвало да лекува, нали така? Несъмнено, но още през 1799 г. е доказано, че плацебо ефектът съществува. Нещо повече, 57 процента от личните лекари (GP) в САЩ регулярно предписват неефективни вещества според изследване в British Medical Journal (2008;337:a1938). Нека това не ни учудва –  плацебо ефектът е неотменна част от добрата терапия.

Според трима от водещите специалисти в областта, публикували наскоро чудесен обзор по темата (Annu Rev Psychol 2008;59:565), в основата на терапевтичния ефект на плацебото са очакването и желанието на индивида да получи облекчение. Това е доказано от множество твърде разнообразни изследвания през последните години.

Няколко примера. Силата на плацебо ефекта зависи например от размера и цвета на хапчето захар. Големите и ярки хапчета действат повече. По подобен начин болкоуспокояващото действие от фалшив крем е толкова по-голямо, колкото лекарят го прехвали като изключително въздействащ.

Доказано е, че фалшиви "много скъпи" и "революционни методи за лечение" имат по-голям ефект, сравнено с не толкова прехвалено плацебо. Споменатото в началото на статията странно явление е част от картината – ефектът на болкоуспокояващите е около два пъти по-голям, когато на болните е изрично казано, че сега ще им бъде дадено нещо за болката. А междувременно е документирано, че вливане на солен разтвор може да има ефекта на 6-8 милиграма морфин.

Всяко чудо си има обяснение

Няма чудеса. Има една или друга степен на знание. Тази максима е чудесно илюстрирана през последните години от лекарите, изследващи "магическия ефект". С развитието на методите за научно наблюдение той добива своето обяснение.

Плацебо ефект се наблюдава при някои болести и при някои хора. По правило тези, които искат да се излекуват и имат повече вяра в медицината, са по-склонни да се поддадат на лечение със захар и други подобни. Сред състоянията, които най-силно се повлияват от фалшиви методи за лечение, са депресията и болката. Повечето изследвания, търсещи психобиологичното въздействие на "измамата", се съсредоточават върху болката. Донякъде причина за това е и лесното поставяне на експерименти, които не застрашават здравето и живота на хората.

За да обяснят плацебо ефекта, учените го разделят условно на три етапа. Първият засяга съзнанието, вторият дейността на мозъка и третият тялото. Първият етап е да заблудим съзнанието. Лекарите буквално казват, че тук всичко опира да вярата на пациента, че ще получи подобрение. Това наблюдение има своето значение и за истинските лекарства. Например, ако някой вярва, че ще получи плацебо, но получи морфин, той ще изпитва много по-малко облекчение, отколкото, ако знае истината.

Съзнанието може да бъде заблудено и по метода на Павлов. Ако всеки път преди убождане човек е третиран с болкоуспокояващ крем миришещ на ягоди, то след време е достатъчна само миризмата. Отговора защо е така намираме в мозъка.

Заблуденото съзнание предизвиква промени в мозъчната дейност. В случая с болката учените наблюдават понижение на активността на тези дялове, които отговарят за чувствата на безпокойство и болка.  По същество това означава, че мозъкът е излъган и отчита по-малко болка, отколкото в действителност изживява тялото. Различия в мозъчната дейност се наблюдават и при податливи на плацебо лечение хора с депресия или Паркинсон.

Третият етап на действието на плацебото е тялото. Съвсем скорошно изследване, публикувано в Science (2009;326:404), разкри, че болкоуспокояващият ефект на плацебото в някои случаи се дължи на промени в дейността на гръбначния мозък. Накратко, д-р Фалк Ейперт от университета на Хамбург наблюдава с помощта на ядрен магнитен резонанс какво се случва в гръбнака на 15 доброволци, докато ги боде по дясната ръка. Мястото на убождането при всички е намазано с фалшиво болкоуспокояващо. На половината участници е казано, че това е може би плацебо. Останалите са заблудени, че това е нов медикамент.

Както може да се очаква, очакващите плацебо ги боли повече като цяло. Добре излъганите пък докладват 25% по-малко "ох". Причината за това д-р Ейперт намира в дейността на гръбначния мозък и по-точно в потискането на невронната проводимост на болката. Образно казано, излъганият мозък нарежда на гръбначните нервни клетки да затворят вратата на болката.

Наблюдаваното явление най-вероятно се дължи на увеличена секреция на ендорфини и допамин в главния мозък. По подобен начин плацебото предизвиква секреция на серотонин при депресия, което пък подобрява настроението.

Случаят с болката при убождане е частен случай на донякъде изяснен механизъм на плацебо ефект. Страдащите от необяснената фибромиалгия например също са податливи на плацебо, но при тях болкоуспокояващият ефект не е свързан с промени в гръбначния мозък.

Едно е ясно. Плацебо ефектът съществува и той има своето научно обяснение. Вече разбираме защо лекарите го ползват и защо добрият доктор обяснява и убеждава. А може би и послъгва, но нека това остане негова тайна. Незнанието лекува.

Споделяне във Facebook