Четири периода на въздържание повелява православието
Постим от днес до Бъдни вечер
Вино може, но не в сряда и петък, болните да ядат мляко и сирене


Какво означава постенето за вярващия православен християнин? Да не яде месо, включително риба, и всичко друго, що е от животински произход - и яйца, и сирене, и мляко. Така биха отговорили повечето хора. Разрешено е само виното, стига да не се пие в сряда или петък.
Постът обаче далеч не се изчерпва само с това. Той не е обикновена диета. Представлява очистване не само на тялото, но и на душата от суета, гордост, злоба и престъпни помисли. Постигналият това единство на смирение, любов и доброта се превръща в духовен човек.
Но някои свещеници твърдят и друго - че човек може да не спазва стриктно физическата част на поста. Достатъчно е с делата си да покаже, че искрено се е разкаял за волните си и неволните грехове и търси опрощението. Иначе просто няма смисъл. Както казват самите свещеници - "пости от месо, а яде хора".
Постът не е "патент" на християнството - той е познат още от древността, когато е имал култов характер. У древните римляни се е практикувал чрез изразяване на силна скръб. У гърците чрез пост се търсело омилостивяването на боговете. Моисей е постил 40 дни и 40 нощи (Изх. 34:28), за да се подготви да получи Десетте Божи заповеди. Пророк Илия след строг пост, душевна чистота и голяма ревност за Господа се е удостоил да види Божията слава (3 Царе 18:4,13). Като най-велик и най-строг постник от Новия завет е известен свети Йоан Кръстител.
Още от апостолско време църквата е наредила светото тайнство, изповед и причестяването да се предшестват и съпътстват от така нареченото говеене. В края на I век се възприема един 7-дневен период, наречен Велика седмица, в която християните са се подготвяли да посрещнат празника Възкресение Христово и да приемат Неговото тяло и кръв под формата на причастие. По-късно, през IV век, е установена т.нар. Света Четиридесетница. Затова великденският пост трае 48 дни - Великата седмица, която днес наричаме Страстната, плюс въпросните четиридесет дни. Така в православието се налагат четири големи поста. Най-строг е Великденският. През него олио и вино са разрешени във всички дни, освен в сряда и петък. Риба се позволява на Благовещение (25 март) и Цветница. Строгият великденски пост включва и пълно сексуално въздържание.
Коледният, или Рождественски пост, започва на 15 ноември и завършва с Бъдни вечер. През него също може да се употребяват олио и вино, като изключим сряда и петък. На Никулден - 6 декември, се разрешава риба. Петровият пост не е с точно фиксирани дни. Той трае от Неделята на Всички светии (първата след Петдесетница), която през 2010 г. се пада 31 май, до вечерта преди Петровден (29 юни). Може обаче да бъде и по-къс.
Четвъртият пост е Богородичният. Той е най-кратък - от Преображение Господне (6 август) до Успение Богородично - 15 август.
Монасите по принцип спазват по-строг пост. Но както се казва, "всеки манастир си има свой устав". В някои например се позволява месо във времето, когато не е определено да се пости. В други манастири въобще никога не се яде месо. Любопитното е, че мекотелите (охлюви, миди, октоподи и др.) се считат за постни храни.
През годината има и други единични постни дни: преди Богоявление - 5 януари, на Кръстовден - 14 септември, в деня на Отсичането главата на св. Иоан Кръстител - 29 август (строг пост). Постът може да бъде задължителен и доброволен. Такъв доброволен пост е тримиренето - първите три дни от многодневния Велик пост, които се прекарват в пълно въздържание. То обаче се спазва само от онези, които желаят и могат да го издържат.
За бременни жени, деца, болни и стари хора църквата прави т.нар. икономия (компромис), като разрешава мляко и млечни продукти. Нарича се още "бял пост". Църквата обаче е склонна и на друг компромис - тя приема, че постилият дори само през Страстната седмица е проявил достатъчно усърдие да се доближи до Христа.
Константин СЪБЧЕВ

Споделяне във Facebook