http://www.focus-news.net/?id=f16089

Мирослав Ненчев: Съдът на ЕС се произнесе категорично в полза на правото и възможността само фармацевти да са собственици на аптеки
12 октомври 2010 | 10:00 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
Мирослав Ненчев, председател на Българския фармацевтичен съюз, пред Агенция “Фокус”.


Фокус: Гилдията е разделена по темата за промяна на ограничението, което в момента е в сила по Закон, един собственик да има повече от 4 аптеки. Чуват се гласове за запазване на това ограничение, а други настояват за обратното – то да отпадне, както и да се либерализира още повече режимът. БФС не веднъж сте заявявали позицията си за по-строг контрол. На практика, обаче, ограничението „1 собственик – 4 аптеки” не се спазва поради пропуски в нормативната уредба. Има не е един пример в тази посока. Ще работи ли БФС за промяна, която да не допуска тези изключения.
Мирослав Ненчев: На първо място бих желал да заявя, че фармацевтичната гилдия не е разделена. На Третия конгрес на единствената организация, представляваща магистър фармацевтите в нашата страна (Български Фармацевтичен Съюз) през м.март т.г. колегите заявиха безалтернативното си отношение към въпроса. В гласуваната от конгреса програма за управление на БФС се казва:
„Реформиране на българското здравеопазване при баланс на интересите на магистър-фармацевтите и пациентите. Подобряване на достъпа на населението до фармацевтични услуги и гарантиране на тяхното качество. Равнопоставеност на пациентите при ползването им.”;
„Продължаване на усилията за законодателно регламентиране в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина на правото само на магистър-фармацевти да разкриват аптеки, след положително становище на БФС. Законодателна забрана на вериги от аптеки и на вертикална интеграция между ТЕ и/или производители и аптеки. Фиксиране цените на лекарствените продукти, отпускани по лекарско предписание и намаляване ставката на ДДС за тях.”.
Всички други мнения са плод на корпоративните интереси на малки групи от лица. За съжаление техните говорители от една страна се представят за фармацевти, а от друга говорят преимуществено за интересите, които има собственика, при това не на самостоятелна и независима аптека, а на тези притежаващи вериги от аптеки. Това създава крайно грешно впечатление в обществото и уронва етичните устои на една уважавана и фокусирана в грижата за пациента медицинска професия.
Същите тези личности защитават либерализация на пазара и вертикална и хоризонтална интеграция, като посочват хипотетичната възможност да понижат цената на лекарствата в настоящия момент, но без да уточняват при какво качество на фармацевтичната грижа. Неоспорим факт е също така че крайната цел на тази интеграция е монополизация на системата. Всеки един от вашите читатели се е срещал с монополи в икономиката. Позволете ми да отправя пожеланието към тях никога да не се срещнат с такива в сферата на здравеопазването. И когато това се мотивира с грижата за пациента, изглежда лицемерно.
Следва да подчертаем, че Съдът на Европейския съюз въпреки многократните спекулации в българските медии от страна на корпоративните кръгове се произнесе категорично в полза на правото и възможността само фармацевти да са собственици на аптеки. Това решение на Съда на ЕС опроверга тезите на големите търговци на едро и на производители, които, особено в новоприсъединените държави-членки поддържат пълното либерализиране на търговията с лекарствени продукти. Обратно, Съдът на ЕС подкрепи тезата, че отпускането на лекарствените продукти не е търговия, а здравна услуга с пряко отражение върху живота и здравето на населението. Гражданите и управляващите в повечето държави-членки на ЕС си дават сметка, че живота и здравето им не са предмет на търговия, а представляват най-висши ценности, които не се измерват с прости икономически показатели.
Фокус: Законът за либерализиране на пазара на лекарствата, който мина на първо четене в НС, не ликвидира веригите с аптеки. Какво е Вашето мнение? Какъв е най-правилният начин за администриране на пазара?
Мирослав Ненчев: На първо място не става въпрос за администриране на пазара, а защита на интересите на пациента. В Комисията по здравеопазване към 41-то НС в преобладаваща част от мненията се отбеляза важността на съществуващото ограничение за общественото здраве. Още по-голяма увереност в правотата на нашата теза ни дава и факта, че след решението на ЕС, което дава право на всяка държава-членка сама да определя регулацията в сферата на фармацията, вече няколко страни принудени от ЕК да осигурят предпоставки за либерализация на пазара, бързо предприеха мерки за възстановяване на етичния модел. БФС е подготвил модели за възможното въвеждане на етичен модел, съобразен с новите реалности. Така, например Унгария, която от няколко години даде възможност всеки да е собственик на аптека е предприела законодателна реформа в обратния смисъл, като е наложила вето върху откриване на нови аптеки до 01. 01. 2011 г., а след тази дата нови аптеки ще могат да се откриват само от дружества на фармацевти или в които фармацевти притежават повече от 50% от капитала. В Полша също е започнала подготовка за възстановяване на етичния модел на собственост върху аптеките, тъй като държавите-членки от Централна Европа осъзнават някои свои грешки на прехода и факта, че осигуряването на качествено лекарствоснабдяване е отражение на степента на зрелост на социалната политика на държавата. Либерализирането на търговията с лекарствени продукти води до значително намаляване на регулаторните и контролни функции на държавата, която инвестира значителен обществен финансов ресурс в заплащането на лекарствени продукти за лечение на хронични и животозастрашаващи заболявания.
Фокус: Българският фармацевтичен съюз многократно е изразявал позицията си за необходимостта от законодателна забрана за създаването на вертикални структури във фармацевтичния сектор в България. На пазара, обаче, работят търговци, които предлагат лекарствени продукти на много ниски цени. Какво е вашето обяснение за това?
Мирослав Ненчев: Обяснението е в създадените условия за това. Както посочих, една далновидна национална лекарствена политика е свързана с въвеждане на балансиран и регулиран модел, при който водещите фактори са грижата за пациента и качеството на фармацевтичната услуга. Разбира се, в държави с ограничени възможности за публично финансиране на общественото здравеопазване и нисък жизнен стандарт много лесно могат да се използват предпоставки за порочни практики на пазара на едро и на дребно с чисто търговско поведение, при което качеството на услугата и квалификацията на персонала не са от значение. Образно казано немските и френските пациенти с помощта на немската, съответно френската държава, могат да си позволят висококачествени фармацевтични услуги от квалифицирани фармацевти и с индивидуална грижа за пациента. Обратно по-бедните източноевропейски държави, сред които се нарежда и България, са благоприятна среда за изкривяване на търговията с лекарствени продукти спрямо агресивното търговско поведение без значение за здравните нужди на пациента, тъй като самият пациент не може да си позволи стандарта на живот, при който определяща е не цената на продукта, а това дали не е фалшив, дали го получава от квалифицирано лице и дали получава компетентен фармацевтичен съвет. Така се стига до извода, че здравето и животът на българския пациент претеглено струват по-малко от тези на гражданите от по-старите държави-членки на ЕС. Това е и причината в държави като Унгария и Полша, след адекватен анализ на ползите и недостатъците на либералната търговия с лекарствени продукти за националните приоритети на държавата, да възстановят етичния модел на собственост върху аптеките. Логичният извод е, че българската държава някой ден ще преоткрие необходимостта от по-балансирана и ориентирана към сигурността на пациента регулация за сметка на чисто търговските интереси, но е възможно да бъде късно. Тогава българските пациенти остава да се обърнат за по-качествени фармацевтични услуги към съседни държави-членки, тъй като в условията на общ пазар и свободно движение на хората всеки има право да ползва адекватна здравна услуга в друга държава-членка, ако собствената му държана не я осигурява. Това се потвърждава от последното решение на Съда на ЕС относно задължението на НЗОК да възстановява разходи за по-качествено лечение в други държави-членки. Държавата трябва да осъзнае, че в условията на свободно движение на хората в рамките на ЕС е налице конкуренция на качеството на медицинските услуги и България, ако не осигури адекватен достъп, ще заплаща за същите услуги на изпълнители от други държави-членки много по-висока цена.
Фокус: Наскоро отново напомнихте пред медиите, че сте изпратили запитване до прокуратурата за наличието на вертикални интегрирани структури на българския лекарствен пазар. Има ли движение по тези сигнали към момента?
Мирослав Ненчев: Не, за съжаление, въпреки нашите сигнали и журналистически проучвания от медии като БиТиВи, прокуратурата не предприема адекватни мерки. Далеч съм от мисълта, че прокуратурата няма формално основание за това, но тя изисква от БФС да представи доказателствата за тези структури. Ние, разбира се, не можем, тъй като нямаме инструментариума на органите на МВР и прокуратурата, което е основание за същата да не предприема следващата стъпка. Ние считаме, че нашият сигнал е само формалното основание да се направи съответното разследване от компетентните органи на МВР и прокуратурата да се самосезира, а – не да се изисква от БФС да събере и представи доказателствата вместо органите. Ако отношението от страна на държавата е пасивно, очевидно, няма никога да се постигне никакъв напредък в създаването на гаранциите за качествено и достъпно медицинско обслужване на българските пациенти. В България от години се злоупотребява с понятието за достъпа до фармацевтичните услуги. Ако използваме един краен пример най-достъпни ще бъдат лекарствените продукти, ако се продават и на открити сергии, например. Но, всички разбират, че това е хазартно отношение към здравето и живота на нацията. В този смисъл, БФС е подал над десет молби до прокуратурата без ефект. БФС не може да отправя твърдения без съответни доказателства и при липса на инициатива от страна на правоохранителните органи, очевидно, няма да се постигне никакъв резултат, въпреки обществено известните рекламни пунктове, в които се отпускат лекарствени продукти и други подобни практики, включително намеренията за доставка чрез пощенски услуги и други подобни. В този смисъл е крайно време да се предприемат съответните усилия и обществени програми за информиране и обучение на населението в рационална лекарствена употреба. Мога да потвърдя и отправя своята благодарност за разбирането и подкрепата в тази насока от страна на пациентските организации.
Фокус: Неотдавна БФС се обяви против промяната в закона от 2008 г., който допуска собственик на аптеки да притежава и дистрибуторска фирма. В тази връзка как ще коментирате решението на КЗК 678/15.06.2010 по казуса с официалното придобиване на собственост върху дистрибутора “Хигия” от собственика на верига аптеки Веселин Марешки чрез “Фармахолд” ЕООД?
Мирослав Ненчев: Комисията за защита на конкуренцията е спазила закона. Проблемът, както посочих е в регулацията и от липсата на последователност от страна на държавата. Както изяснихме по-бедните държави са естествена среда за създаване на структури с монополно или господстващо положение на пазара на едро и на дребно на лекарствени продукти. Проблемът е относно контрола от страна на държавата върху такива структури, които имат възможността да определят цените и да прекрояват асортимента на лекарствените продукти в определени части или в цялата страна. Практически, след набирането на определена инерция подобни структури стават източник на по-големи разходи за публичния фонд и не могат да бъдат санкционирани от държавата с традиционните подходи, като не говорим за други непазарни и неправомерни подходи. Държавата трябва да осъзнае значението на лекарствоснабдяването за националната сигурност на страната. В противен случай ще бъдем единствената държава-членка на ЕС, в която лекарствени продукти се отпускат от рекламни пунктове и от лица, които имат квалификация като консултанти на козметика и на други продукти.
Яростната реакция в медиите на определени собственици на вериги от аптеки, които се поддържат от производители и вносители на лекарствени продукти, е именно срещу потенциалната възможност усилията на БФС да стимулират държавата да въведе регулация, която облагодетелства не търговията, а – качеството на фармацевтичните услуги. Затова определени търговци оказват емоционална и неовладяна реакция срещу всички искания на съсловието за законодателно гарантиране на квалифицирани фармацевтични услуги, като, включително, обиждат цялото съсловие и въвеждат в заблуждение обществото и медиите. Подобна неподправена и неконтролирана реакция доказва протичането на процеси на създаване на господстващи структури на пазара и техния страх от регулация, която не обслужва единствено и само корпоративните им интереси. Както знаете използването на монополно положение, търговията с влияние и въвеждането в заблуждение са деяния, които нашето законодателство ясно е квалифицирало и преследва.
Фокус: Напоследък отново актуалност придоби темата за намаляване на надценката за лекарствата на аптеките и дистрибуторите. Предложение на Веселин Марешки, който нарече дори колегите си “нагли фармацевти”. Какви могат да бъдат последствията за лекарствения пазар? Ще паднат ли цените на лекарствата за крайните потребители? Спомняте си, че през 2007 г. фармацевтите протестираха повече от месец срещу наредбата на МЗ, която предвиждаше именно намаляване на надценката на лекарствата с мотива, че това ще доведе до фалити на много аптеки.
Мирослав Ненчев: Искам дебело да подчертая, че цитираният господин не е колега, няма право да се изказва по професионални въпроси и най-малкото да прави квалификации по отношение на съсловието. На въпроса - последиците за лекарствения пазар ще бъдат фатални и подобно твърдение е неоснователно. Ще ви дам един пример - от средствата, които НЗОК изплаща за лекарства две трети са за такива, за които аптеката не получава никаква надценка. В този смисъл, от подобни желания за намаляване на надценките прозира стратегия за унищожаване на конкуренцията и установяване на монополно или в най-добрия случай господстващо положение.
Много е лесно когато притежаваш различни звена от веригата на лекарствоснабдяванетода заявиш че едно от тях може да функционира без нужните за целта средства.
Освен това подобни послания показват непознаване на същността на фармацевтичната професия. Не случайно не се говори за продажба на лекарства от фармацевтите. Законодателят е определил съществено различно понятие „отпускат”, а – не продават лекарствени продукти. Това е така защото, когато пациента престъпи прага на аптека, той трябва да получи освен своите лекарствени продукти и подходящата фармацевтична грижа. Ние като съсловна организация се грижим това да се случи, както чрез продължаващото обучение на магистър-фармацевтите и Правилата за добра фармацевтична практика, така и с административния капацитет който сме изградили за да осигурим прилагането им.
За мен е абсурдно някой да се твърди, че може да осигури фармацевтична грижа като се доставят лекарствени продукти с помощта на служители от ВиК или се продават в т.нар рекламни пунктове, в които не работи нито един фармацевт.
Аз ясно виждам напиращото желание за развитие на успешен и печеливш бизнес и умението да се прилагат различни бизнес практики от други сфери на стопанството във фармацията. Но веднъж завинаги трябва да стане ясно, че лекарствата не са обикновена стока, а - такава със съществено значение за здравето на населението и за тях не може и не бива да се прилагат всевъзможни бизнес инициативи.
Веднъж за винаги трябва да осъзнаем, че лекарствените продукти са свързани с професионалната консултация от фармацевта в аптеката и това са две неразделни части на едно цяло.
Веднъж за винаги е необходимо да се погрижим за здравето на пациентите, а не - за просперитета на проводниците на алчни бизнес интереси във фармацията.

Споделяне във Facebook