ЛИМЕЦ
ЖИТОТО НА ФАРАОНИТЕ, ХЛЯБЪТ НА ТРАКИТЕ, ПОСЛЕДНАТА ХРАНА НА ХРИСТОС...както и да наречем тази древна пшеница, все ще намерим нейното родство с ВЪЗПРАВЯНЕТО. Съвсем младото човечество все още слиза от предпланините към големите реки, долините, които са обещавали плодородие. Това е неговия Млечен път, дотогава само съзерцаван на небето. Проблясък на мисълта е разчитането на тази небесна карта като подтик за придвижване.
Човеците не слизат с празни ръце, те носят своите семена, отгледани горе покрай ручеите и дивите треви. Тяхната надежда е да оплодят Долната Земя. Почитта към боговете най-после е преминала от съзерцание към подражание.
Този порив, този човешки импулс в растителния свят е разказан посредством стеблата на опитомените треви, най-вече на пшениците. Възел след възел се възсправят те, подобно издигането на гръбначния стълб у човека. От потъващото в земята семе бликва неотклонната сила нагоре и се извисяват съцветия-ресни, класове, метлици, с каквито е извезен целия Млечен път...Рисунъкът на небето се повтаря на земята. Каквото е горе, това и да е долу. Звездните светове са повторени, силите на почитанието са свършили своята работа.
Мамутовата трева или бамбукът най-ярко са въплатили този импулс, но измежду пшеничените видове най-устойчив, с най-здраво стебло, неполягащ от ветровете, неподвластен на сушите, неунищожим от студовете, неизчезващ във времената все пак се оказва лимецът... Покълващи семена от лимец и днес подпомагат терапията на мисловно слаби, нерешителни деца, попрегърбени и неспособни да извисят мисълта си над безпричинния страх... Но лимецът може да бъде и вярната храна за народи, които чувстват подкопана своята устойчивост. Цели групи от хора, които са загубили пътя, по който трябва да вървят, ще си помогнат, ако се върнат към лимеца. Кажи ми с какво се храниш, за да ти кажа какво те очаква...
В древните книги се разказва, че Заратустра създал културните зърнени храни – пшеница, ръж, ечемик, просо от дивите тревисти растения и така „свалил духа в материята”. Археолозите намериха през последните десетилетия овъглени семена от еднозърнест лимец от преди 15 000 години. Това е преди Заратурстра. Навярно и той е използвал лимеца, за да обдари човечеството с останалите зърнени видове. Самият лимец обаче е останал непроменим – диплоид с твърда хромозомна структура. (2п=14)! И толкова. Нищо друго, нищо по-различно, каквото е в Египетските пирамиди, такова е в тракийските могили, същото е и днес.
Налага ни се да се вгледаме в лимеца. Да не се окаже, че житото на фараоните си е кодовото наименование на златото на фараоните и че всяко по-нататъчно издирване на това злато си е инерцията на човешката алчност. Дадено ни е златното зърно и какво повече, какво друго?
Споделяне във Facebook
